Младият човек, чийто избор за министър изненада родната културна общественост, от вчера вече не е толкова непознат. В първата част от интервюто с Атанас Атанасов пред „Площад Славейков“ разказва кой е и откъде идва – честно, открито и без преструвки. Това улеснява изграждането на образа му, което ще бъде завършено, след като видим и как възнамерява да играе на най-високата културна сцена.
АТАНАС АТАНАСОВ: КОМПЛИМЕНТ Е ДА МЕ НАРИЧАТ „МИНИСТЪРЧЕТО“
Във втората част на интервюто с министъра на културата Атанас Атанасов влязохме в конкретните теми и проблеми, които са се струпали още от първия му ден като министър. Не толкова словоохотлив, по-внимателен и по-обран в думите си, министърът все пак не успя да скрие прозиращите под сравнителната му неувереност ентусиазъм и визионерство. Има и да учи, да опознава контекста на българския културен живот. Очевидно е, че трябва още време, за да проучи катакомбите на това министерство, така дълго пренебрегвано като маловажно.
Опитахме се да открием дали черноработническият труд, който го очаква, го плаши, за да позволим на читателя да прецени дали министърът е достатъчно добре трениран за тази тежка задача.
– Как ще реагирате на очакванията на кинаджиите да инициирате отново промени в Закона за филмовата индустрия и да измените Правилника за прилагането му, г-н Атанасов?
– На първо време трябва да имаме ново ръководство на Националния филмов център, за което тече конкурс от дълго време. Трудно е за един междинен кабинет да залага реформи за следващите десет години. И аз на тяхно място не бих се заел. Това е първата стъпка. Но колкото и да им се иска на хората всичко да се случи бързо, един такъв закон няма да се оправи изцяло за две седмици – промените ще са плод на задълбочени разговори с всички представители на гилдията.
– Това се случи и по времето на Велислав Минеков в министерството, той събра работна група, работиха по един правилник и според хора от тази група накрая е бил приет друг правилник.
– Ще направя всичко по силите си този процес на законотворчество да е възможно най-прозрачен и да се приеме правилникът, върху който хората са работили. Аз не съм специалист по този закон, не познавам всички места, които са проблемни – но знам, че има голямо напрежение и то е свързано и със Закона, и с Правилника за прилагането му. Така че когато имаме ново ръководство на НФЦ, фокусът може да се измести в детайлите.
– Ще съобщите ли кои са кандидатите за директор на НФЦ? Напоследък имаше голям проблем със съобщаването на процесите, които се случват в Министерство на културата.
– Доколкото знам, имената са известни. Не мога да ви кажа наизуст, но вече сме ги коментирали с хора от киногилдията.
(Бел. авт. – по-късно получихме имената на кандидатите: Петър Тодоров, Александър Донев и Ваня Райнова. От конкурса е отпаднал Иван Начев, защото не е доказал професионален опит не по-малко от 5 години.)
– Разбрахте ли в детайли разнопосочните интереси сред българските кинаджии?
– В детайли – не, но досега интересите клонят към това, че трябва да има промени в Закона. Водихме задълбочени преговори с Министерството на финансите точно по този въпрос и бих искал да уверя хората, че тази година няма да е нулева, преборихме се всички възможни средства да влязат в бюджета за 2022-ра, така че тези пари, които хората смятат, че са загубени завинаги, просто са прехвърлени. Имаме уверението на финансовия министър.
– Според документ, оповестен от Министерството на финансите, става ясно, че от въпросните 28 млн. за кино през 2022-ра 18 млн. са неусвоени от 2021-ва, а 10 млн. остават за нови проекти. Тези 18 млн. няма да отидат за нови филми, а ще погасяват разходите на чуждите продуценти у нас и производството на сериали за телевизиите.
– В такъв случай нека да направя справка, преди да се изкажа. Това, което знам от ресорния заместник-министър, е, че тези пари, които са прехвърлени, ще са за първата част на годината, преди да има актуализация на бюджета. На пръв поглед може да изглежда, че парите са по-малко, но всъщност другата част, когато вече се разходват първите, ще дойде с актуализацията на бюджета през юни.
(Бел. ред. – справката показа, че парите от 2021-ва година са отделени в самостоятелна сметка и ще се разходват както за проекти за производство на ново българско кино, така и за т. нар. стимули – възстановяване на разходи. Те не се прехвърлят автоматично към НФЦ, а след методическо указание от министъра на финансите. Могат да бъдат харчени целево, т.е. единствено за посоченото при откриването на сметката. Това прехвърляне на средства от 2021-ва може да се осъществи едва след сключване на договори с кандидатите.)
– Знаете ли къде се съхраняват в момента иззетите антики от колекцията на Васил Божков?
– Нека да направя справка.
(Бел. ред. – отговорът от министерството: античните предмети се съхраняват в Националния исторически музей, а картините – в Националната художествена галерия.)
– Каква ще бъде политиката ви към частните колекционери в България?
– Това беше обект на обсъждане в коалиционното споразумение. Ще трябва да се консултираме и с нашите коалиционни партньори, защото това беше едно от нещата, по които не успяхме да постигнем пълно съгласие. Но нека да направя справка и за това.
(Бел. ред. – отговорът от министерството: предстои като тема за обсъждане. На този етап в сила е действащото законодателство, с което министърът се съобразява.)
– Ще опитате ли да защитите правата на творците, не само на българските, а най-вече на световните, като поискате да бъде блокиран достъпът до торент сайтовете на територията на България?
– Конкретно тази тема предстои да обсъдим с директора на Дирекция „Авторско право“ в Министерството на културата.
– Ако това се случи, как смятате да привлечете стрийминг платформите? „Нетфликс“ примерно надали имат интерес въобще да стъпват на територията на България заради малкия пазар.
– На този етап не мога да ви дам отговор как бих ги привлякъл специално за това. Но ние не се интересуваме просто от стрийминг услугите на „Нетфликс“, една от задачите за нашето управление ще бъде да привлечем компании като „Нетфликс“, „Амазон“ и „Дисни“ да снимат тук.
– Българските мениджъри в културата са обидени, че културата се използва от властта като роза на ревера по специални поводи, а през останалото време я оптимизират. Ще увеличите ли например стандартите за издръжка на музеите и галериите?
– Дайте пример.
– По време на европредседателството имаше десетки концерти, изложби и прочие събития от културата, с които държавата се представяше по света. В останалото време държавата се сеща за съществуването ѝ, когато трябва да се свият разходите за нея. Имам усещане за дежа вю, този въпрос като че ли съм го задавала и на някой ваш предшественик в това министерство…
– Мога да кажа със сигурност, че наша цел и политика ще бъде като цяло в музеите и галериите да се случват много повече неща, отколкото сега. Моето първо впечатление от разговори с хора, свързани с тая сфера, е, че има много музеи, в които изложбата не се е сменяла с години. Говорил съм с художници, които са ми обръщали внимание на това – казват, че на българина не му се създава стимул да ходи на галерия няколко пъти, защото като отиде и види една изложба веднъж, после отиде още веднъж същата година, изложбата е същата, пак така и догодина. Двустранни са нещата, не може само държавата да задава тона на музеите.
– За да има нови изложби, са необходими и средства за създаването им.
– Доколкото е свързано със средства, разбира се, че ще се опитаме да направим всичко възможно. Но нека не се залъгваме, има много места, където не само това е проблемът. Дори мога да кажа, че и с читалищата е подобна картинката на много места. Води се читалище, но реално там дейност не се отчита. Парите отиват за ток на една празна сграда. Това със сигурност искаме да го променим.
– По какъв начин?
– С проектно финансиране.
– От галериите и музеите ме помолиха да ви попитам ще въведете ли фонд в Министерството на културата за откупка на произведения и обновяване на колекциите? Дори парите от наследството на една българка от Австралия, дарени на Националната галерия, все още не могат да бъдат похарчени за покупка на нови произведения – има административна пречка.
– Чувал съм за случая с това наследство, но – съвсем честно, това не е било приоритетният случай, в който да задълбаем. Колкото за откупките, по този въпрос трябва да се консултирам.
(Бел. ред. – отговор от министерството: през 2020-а е имало предвиден ресурс за откупки на произведения, който е бил пренасочен към държавните музеи и галерии като Ковид-мярка.)
– Каква ще бъде политиката за представяне на българската култура по света? Липсват преводи на българска литература, липсва политика въобще за представяне на българска литература по света; ако въобще има гастроли на български оркестри и театрални спектакли, това се прави изцяло благодарение на личните усилия на някои мениджъри като Найден Тодоров и Пламен Карталов; подобна е ситуацията при театралните спектакли – отново плод изключително на личните усилия на директорите, но не и целенасочена държавна политика.
– Смятам, да. Смятам, че държавата би могла да зададе много ясен тон и дори на нашата първа пресконференция това беше един от трите приоритета, които заявихме – освен достъп до култура и опазване на културното наследство, също и представянето на България пред света. Това ще бъде един от главните фокуси в Националната стратегия за развитие на българската култура, по която започваме усилена работа, след като премине задачата с бюджета, с плана на възстановяване. Там съм много щастлив, че точно заместник-министър Юрий Вълковски се е заел с тази задача, защото той има голям опит в културния обмен и мениджмънт.

„Културата те прави по-способен да взимаш по-трудни решения.“ Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков
– Като споменахте вашите заместници, много хора от културата се притесняват дали с този избор не смятате всъщност да направите културата изцяло на проектен принцип – да оставите няколко национални културни институти и всичко останало да мине на открити сцени и проекти. Има ли резон в тези опасения?
– Не, категорично. Има много слухове, които също както вицовете са просто плод на нечия фантазия.
– Как си представяте децентрализацията на българската култура?
– Знаете ли, дори на срещата с представителите от Република Северна Македония работихме за това какви общи проекти може да имаме и едно от нещата, които ни обединяват, е мисленето как да вкараме културата в по-малките населени места. Това обаче също е въпрос на някакъв тип държавен стимул или политика, за да може нещата, които се показват в София, да бъдат показвани и извън столицата. Защо да няма условие в проекта, че като го направиш тук и поставиш в Народния театър, да го покажеш и в поне един областен град – защото има сцени, които си седят празни в повечето случаи. Ето, Хасково, да речем, има хубава сцена, там последните години забелязвам, че все повече и повече неща се правят, но невинаги е било така.
1 2
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение