Атанас Атанасов: В културата навсякъде гори

Продължение от стр. 1

– Децентрализация на културата по принцип има отношение към структурата на министерството и означава намаляване на контрола на министъра върху отделните сектори – например дирекциите по изкуствата да стана центрове, както беше преди години, да имат независимост от министъра и да определят политиката. В момента властта в това министерство е концентрирана в министъра на културата.

– Не съм разбрал въпроса. Ако след подробен анализ на ефекта от това се убедим, че е по-доброто, със сигурност бих го направил, но сега не мога да кажа със сигурност „Да, това ще е“. Изкушаващо е да се заявяват гръмки послания и никой не иска да чува, че трябва да си свършим домашното, да видим къде е проблемът и да го изследваме с данни – тази наглед скучна работа е изключително важна, за да не може постоянно да си гоним опашката и още четири години да решаваме нещата на парче. На всеки проблемът му е важен и аз го разбирам, но имаме избор дали да решаваме проблемите на парче – тук нещо тече, закърпваме, там нещо друго, а не осъзнаваме, че сме си построили къщичката на плаващи пясъци. Трябва да построим основата добре и сетне да започнем да градим.

– Нарекохте Министерството на културата „административно блато“, да очакваме ли, че в края на вашия мандат културата ще излезе от блатото?

– Искрено се надявам, включително с помощта на електронното управление.

– Каква е тази история с тефтери в Министерството на културата?

– Вече сме почти февруари, а ние все още се борим да има тефтери за 2022 година, календари, химикалки… Или да няма.

– Да има или да няма?

– По-скоро да няма. За мен е проблем нагласата, че трябва да има тефтери, на които изрично да пише „Министерство на културата“, и то в такова количество. Аз още с встъпването си съм получил тефтери от всички други министерства и мога да раздам на всеки в тая сграда по един тефтер. Има и друго – това е поръчка, която официално не се е състояла, защото няма подпис на министъра, следователно няма и одобрение, но някои хора смятат, че поръчката вече е факт и се борят много за нея. Едно на ръка са парите за тези тефтери, обаче количеството хартия, което се ползва тук, е умопомрачително, както и навиците на служителите постоянно да принтират всяко малко нещо, вместо да си го препратят по имейл… Много малко хора имат навика да рециклират. А за да се смени цялото това устройство, сигурно трябва да минем през десет процедури, затова съм казал на моите секретарки да си сложим поне един кашон, в който да слагаме хартия за рециклиране, докато това стане факт за цялото министерство, но поне да започнем да го правим. Рециклираме и после изхвърляме разделно. Мисленето сега е такова, че се губи енергия и фокус за тефтери, вместо за по-важни неща.

– Велислав Минеков говори за нашествие на кадри на ГЕРБ в Министерството на културата, назначени след вашето идване. Има ли такова нещо?

– От мен – не. Ако в министерството има хора от ГЕРБ, те са били назначени преди мен.

– Необходимо ли е да бъдат сменяни служителите в едно министерство при идването на нова власт. Ако тези хора не са корумпирани и си разбират от работата, има ли значение какви идеи изповядват и дали са партийни активисти?

– Не, не смятам. Впрочем, в моя политически кабинет няма представител на „Продължаваме промяната“ и, ако не се лъжа, няма представител на която и да е партия. Не съм ги питал въобще „Вие в партия ли сте, или не сте?“.

– Има ли вече шеф политическият кабинет в Министерството на културата?

– Да, вече има, непартиен човек – Николай Сайков, юрист.

– Имате ли яснота какви са юридическите пречки за незабавното преместване на ГЕРБ от офисите в сградата на НДК, за каквото настоява Велислав Минеков? Той твърди, че вече е проверил, и смята, че няма пречки, а вие просто не сте достатъчно смел и дързък, за да го направите.

– По-скоро бих казал, че казусът с ГЕРБ и НДК не е бил на дневен ред като най-важното, което трябва да направим, но ме уведомиха, че в момента текат правните анализи, трябва да направя справка и ще питам пак, след като ми го казвате, докъде е стигнало. Ако всичко е изрядно, аз нямам нищо против.

– Нямате нищо против офисите на ГЕРБ в „Проно“?

– Не, нямам нищо против това, а ако те не трябва да са там, да не са там. Нашата мисия тук не е да ловим вещици и кой какво е направил преди десет години в Министерството на културата, защото има много по-важни неща, които трябва да се свършат, за да се поставят основите на едно по-стабилно министерство. Независимо кой идва след нас. Искам да се спре с тази практика – идваме ние, имаме си една мисийка за една или две години, и да се започва от нулата всеки път. Мисията на нашия екип е да работим така, че който и да дойде след нас, от която и политическа партия да е, да му е по-лесно, по-приятно и да може да свърши повече работа с това, което ние сме построили. Защото наистина имаш чувството, че започваш от нулата.

„Казусът с офисите на ГЕРБ не е най-важното, което трябва да направим в Министерството на културата.“ Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

– Сега всички се страхуват, че ще бъдат уволнени.

– Питайте ги дали се страхуват…

– Не сте ли уволнявали, откакто сте тук?

– Не, не съм уволнявал. То и процедурата е доста дълга.

– За някои това също е проблем – смятат, че нямате намерение да преследвате корупцията в Министерството на културата.

– Това е различно. Ако законът е нарушен, ще реагираме със сигурност. Където и да се обърна и задълбая в нещо, сигурно ще стигна до някакъв тип нередност. Моята отговорност е да избирам къде да отива моят фокус, защото навсякъде гори, навсякъде има спешна нужда от помощ, която и гилдия да попитате. Говорихме с хората от киното и за тях трябваше да се действа на следващия ден. Така беше и с покрива на операта в Русе, с Благоевградския театър…

Не се оплаквам, просто се опитвам да обясня ясно ситуацията, че тук имаме отговорността да зададем ход на нещата и в един момент, надявам се, ще ни е много по-лесно да правим проверки на всички тези единични случаи.

– Г-н Атанасов, приложим ли е американският вариант за създаване на изкуство в България?

– Тоест изцяло на пазарен принцип? По-скоро не. Не мисля, че в Европа е приложим.

– Какво точно си представяте зад формулировката „културата – приоритет на държавата“? Поне два пъти я споменахте публично.

– Откъде да започна… Най-малкото искам хората да разберат колко важна е културата във всеки един сектор. Всяко нещо има в себе си елемент на култура. От начина, по който изглеждат нашите сгради, нашите улици, нашите училища, до нашите дрехи, нашето отношение към храненето, към живота, към изкуството… културата е елемент на нашето всекидневие. Редно е да започнем да си даваме сметка, че благодарение на нашата култура решаваме дори как да си харчим парите, къде да отидем. Всъщност културата носи приходи и ако инвестираме в нея, не трябва да гледаме на тази инвестиция като на загубени пари, като субсидия, дето се източва и никога повече нищо не се случва от нея. Те могат да бъдат инвестиция, която да връща доста приходи.

– Тоест вашият приоритет е превръщането на културата в индустрия?

– Не само. Това е един аспект. Друг аспект е, че културата те прави най-малкото човек с по-широк хоризонт и по-отворено съзнание. Прави те по-способен да взимаш по-трудни решения. Ако си имал достъп до културата и изкуството от дете, това те кара да виждаш нещата по различен начин – не само като стълбица, а като много възможности навсякъде.

– Как ще организирате достъпа на децата до култура – чрез ваучери за културни събития или чрез някакъв задължителен час седмично, в който учителите да ги заведат на културно събитие?

– Да, това са добри малки стъпки към това, но не само. Много се радвам, че вече имаме обща инициатива с Министерството на образованието и с Министерството на спорта, която дори е залегнала в бюджета за 2022 г. към Министерството на образованието. Както има олимпиади по физика, по математика, по химия, представете си и олимпиади по изкуствата…

– Мога да си представя, аз дори имам медали от такива…

– Аз имам по математика, но не си спомням да съм ходил на състезание с участието на да речем десет театрални трупи. Не си спомням да е имало такова нещо в моя град. В Министерството на спорта ще определят какви ще са спортовете, как ще се въвлекат треньорите, на какво ниво – общинско, областно, как ще се структурират състезанията, а ние ще направим същото от страна на културата – кои ще са тези три или четири изкуства, може да е хорово пеене, без да съм пристрастен, може да е театър, пак без да съм пристрастен, може да е ученически оркестър, идеята е да са неща, които изискват повече групови занимания и да има състезателен характер.

– Досега културата винаги е била последна грижа на всеки държавен кабинет. Заради вашия личен контакт с Асен Василев и неговото отношение към културата може ли да приемаме това като гаранция, че вашите намерения, които описахте, няма да си останат невъзможни мечти?

– Не бих го нарекъл гаранция, а една добра предпоставка. Но ако аз предложа на Асен Василев утре идеи, в които той не вярва и не смята, че са добри, той, разбира се, няма да се съгласи. Тук тази добра предпоставка е не толкова дори моето лично познанство с него, а неговото отношение към културата, защото аз вярвам, че той щеше да работи изключително добре и професионално не само с мен, а и с всеки министър на културата. Както казах, когато попитахте защо културата трябва да е приоритет на управлението, това имах предвид – човек взима различни решения, когато е имал досег с културата.

– Казвате, че нямате какво да губите, ако се провалите като министър на културата, а какво смятате да спечелите като такъв?

– Определям се като човек с късмет. Но ако успея чрез този пост да направя това, което искам, хората няма да имат нужда от толкова голям късмет като моя. Искам да направя нещата да се случват по-често и по-лесно. Моя успех ще го видим след 20-30 години. Със сигурност има краткосрочни битки и по-бързи резултати – по-малко тефтери и хартия, повече дигитализация, по-лесно работещо министерство – но истинската битка, която си струва, е дългосрочната.

„Успехът ми като министър ще бъде да улесня пътя към успеха на хората без толкова късмет като моя.“ Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков