Ванга – икона на социализма, звезда на жълтите медии

Българската пророчица Ванга си отива на 11 август 1996 г., малко преди да се разгори една от най-тежките финансови кризи, сполетявали България. Но каквато и криза да сполети след това страната ни или света, Ванга продължи да „предсказва“ бъдещето и след смъртта си. 

Вангелия Гущерова вероятно е най-известната българка в света. Повече от Нина Добрев, повече от Райна Кабаиванска… Тя е и единственият човек от България, превърнал се в глагол в чужд език – на руски „предсказвам” има синоним – „ванговать” (вангувам). Ванга е „звезда“ от първа страница дори на жълтия британският вестник „Сън”. Българските жълти вестници може да са създадени по модела на британския, но „Сън“ следва „примера“ на нашите таблоиди, които си съчиняват нейни пророчества на всякакви теми. През декември 2019 г. таблоидът публикува „предсказания“ на покойницата, че ще има покушения срещу Путин и Тръмп през 2020 г., както и че Европа ще стане жертва на химическо оръжие.

Ванга е стар феномен, не от днес е във фокуса на медиите и хората, запалени по паранормалното. Започва да предсказва още по време на Третото българско царство, твърдят дори, че провидяла смъртта на Борис III и идването на социализма („Червено знаме ще се вее над царския дворец”). Била прогнозирала с плашеща точност кончината на Сталин и затова дори била арестувана за известно време в началото на 50-те години. Но по-късно, само петнайсетина години след това, Вангелия Гущерова от Петрич става любимка на комунистическата власт. При нея идват един след друг най-могъщите представители на властта, включително и дъщерята на Вожда – Людмила. Благодарение на близкото си приятелство със социалистическата принцеса, Ванга става щатна врачка – получава заплата от държавата. Някои казват, че си е заработвала парите с не чак толкова свръхестествени методи – просто при нея се е изливал поток от важна информация, от който е черпела Държавна сигурност.

Ванга по онова време, а и до днес, е част от митологията на държавата ни. Тя е феноменът-знаме, който се развява всеки път, за да се покаже колко нестандартно и свободомислещо е било българското тоталитарно общество. Тя е тотем на суеверието и страха от бъдещето, заложени дълбоко в корена на „българщината”.
Ванга е феномен, обсъждан от учени, журналисти, психолози вече почти век, още от мистериозното ѝ ослепяване през 1923 г., след което се отключва необичайната ѝ дарба. Очевидно няма общо съгласие за наличието на пророчески способности – тези, които ги виждат, са почти толкова, колкото и тези, които ги отричат. Но за да съществува вярата във Ванга, не са необходими научни доказателства, дори напротив. Тази вяра е ирационална, тя е повече пожелателна, ражда се от нуждата на хората да получат сигурност в несигурен свят.

Вероятно точно затова именно в Русия култът към Ванга е разгърнат в такива мащаби. Не само глаголът „ванговать” е демонстрация за това. Именно в Русия е издадена „Голяма енциклопедия за Ванга” в 11 тома. Изданието вече е библиографска рядкост. Интернет сайтът, който го популяризира, е илюстриран със снимка на българския фотограф Виктор Гилтяй. В интервю пред „Площад Славейков” преди няколко месеца Гилтяй разказа част от историята на тази снимка, която се появява навсякъде, където изникне името на Ванга:

„Тази снимка стана като народна песен – в интернет се разхожда, руснаците обичат да я използват, когато става дума за пророчествата на Баба Ванга, гледах я и в централните програми на телевизионни студиа, и то в голям формат. Снимал съм я през 1994 г. Ползват я от Фондация „Ванга“, на тях съм им разрешил за определени неща. Но разни хора злоупотребяват с нея – пускат чинии, иконки… Отиваме в командировка от вестника, бяхме с колежката Ваня Енчева, носим цвете на пророчицата – Исусов венец. Тя обичаше цветя. Колежката започна да си говори нещо с нея, аз клекнах долу, внимавах да не дишам много и я снимах по време на разговора. Това е единственият кадър, в който тя сочи с пръст.“

Множество сайтове и медии разчепкват предсказанията на българската пророчица ежедневно. Твърдят, че тя е предсказала потапянето на подводницата „Курск”, което се случва на 12 август 2000 г. с думите „Курск ще потъне под водата и целият свят ще го оплаква“. Пророчеството било произнесено през 1980 г. и дълго смятали, че се отнася до едноименния руски град.

Църквата се отнася с премерена предпазливост към Ванга. Ловчанският владика Гавриил признава в интервю, че негови роднини често ходели при нея да им пророкува. В същото интервю пред руската преса през 1990 г. тогавашният представител на Българската църква в Москва споменава, че има вероятност дарбата на Ванга да е свещена според православните разбирания. Известно време църквата дори обсъжда възможността да канонизира Ванга, от което впоследствие се отказва.

Но тя все пак построява църква, макар и храмът да е довършен след смъртта ѝ с помощта на верните ѝ Светлин Русев и Нешка Робева. Способността на Ванга да се обкръжава с влиятелни хора е по-впечатляваща дори от сбъднатите ѝ предсказания.

Ако се вгледаме в сбъднатото и го сравним с несбъднатото, се оказва, че на Ванга доста по-добре са ѝ се отдавали политическите прогнози. Тя успява да „види” Пражките събития от 1968-а, падането на СССР, убийството на Индира Ганди… Не се справя с виденията за бъдещето на планетата – нито лекарство за рак е открито, нито петролът е изцяло заменен с алтернативно гориво.

Ванга е един от примерите, които показват по какъв начин мисленето ни се различава от западното. Европейската цивилизация на запад от Белград е изграждала свят, в който всичко зависи от човека. А Балканите и целият европейски, а и азиатски Изток, се подчиняват на идеята, че човекът е есенен лист, подмятан от независещи от него сили. Това се отразява и на поведението на хората в социума – така се подхранва зависимостта от властта, така се възпитават неактивни граждани. Така се затвърждава усещането, че всичко е вече казано, написано и предопределено – от Бог, от неведоми сили или – в краен случай – от властта. И ако търсим колко е помогнала на хората вярата в способностите на Ванга и други подобни на нея, трябва да се замислим и за вредата от тази ирационална вяра.