Наближава изпитно време. Вторият срок на учениците от 10. и 12. клас е посветен на тежка подготовка за външно оценяване, частните учители работят под пара, в училищата не се говори за друго, освен за изпитите. Поне така би трябвало да бъде. В тази объркана пандемична ситуация обаче нищо не си е на мястото, а учениците май трябва да разчитат основно на себе си. И, разбира се, на учебниците и помагалата. Пазарът е изобилен – избор има, помощни материали, книги, христоматии. Печеливш издателски ход е да публикуваш навреме нещо, което ще свърши работа на зрелостниците.
Попаднах на две учебни помагала по литература – за 10. и 12. клас. Авторката им е Виктория Колева. Познаваме я като талантлива актриса от Народния театър, носителка на награди, познато и обичано театрално и филмово лице. Ролята ѝ на помощник в учебните литературни дебри е неочаквана и далеч от професионалната ѝ квалификация. Но явно тя е последователна в намерението си да овладее това ново амплоа, защото издателство „Труд“ ѝ е възложило написването на поне пет подобни помагала – от 7. до 12. клас. В тях тя преразказва сбито основните произведения от българската литература, включени в учебната програма, като предлага преразкази от името на неутрален разказвач, както и пълни текстове на определени глави или разкази с включени коментари.
В известен смисъл е улеснение – дори най-идеалистичните учители са наясно, че учениците им трудно ще прочетат българската класика така задълбочено, както на тях им се иска. Преразказаният сюжет поне дава представа за какво се говори в час, макар че сбитият неутрален преразказ няма нищо общо с истинската литературна стойност на произведението. Колкото и да е тъжно, нуждата от подобна „патерица“ е едно от най-добрите доказателства за неадекватната методика на преподаване на литература в училище. Но това е друга тема.
Не съм сигурна кое ме притесни повече – дали наивният език, опростените коментари и „преводът“ на уж непознати думи от класическите произведения, или подозрението, че нивото на учениците е такова, че точно от подобен тон на преразказ и обяснения имат нужда.
Все пак (особено с пресния спомен за „превода“ на „Под игото“) някак не вярвам, че 17-годишни младежи, които са учили Вазов през целия си училищен живот, имат нужда от чак толкова елементарно представяне на глави от първия български роман. В пълния текст с коментари на Глава първа от „Под игото“ – „Гост“ – в скоби са поставени пояснения, които биха били полезни на първокласник, не на десетокласник. Обяснени и дори „преведени“ са думи като „паница“, „навъси“, „наклонност“, „турям“, „нрави“, „килер“. Авторката е намерила за необходимо да напише, че „касапин е човек, който коли животни“. Всичко, което не е част от елементарния речник на телевизионното ежедневие, е било подложено на обяснителна касапница. „Скоро-скоро“ е преведено като „бързо“, „понятие“ е представено със синонима си „представа“, „сит“ е „добре нахранен“. Дори обръщението „Пено, мари“ се е сторило неясно на авторката и тя е била принудена да го обясни в скоби: „обръщение към жена; ма“. Тоест „Пено, ма!“ е по-приемливо за 17-годишните от „Пено, мари!“.
Опасно елементарно звучат и коментарите, сложени в скоби, с цел учениците да разберат по-добре творбата. Някои от тях са откровено грешни като обяснението на репликата: „Авраме, ти ставаш от софра, без да се прекръстиш, протестантино!“. Според авторката на помагалото, в този случай „протестантин“ означава „човек, който протестира“. Не по-малко стряскащо е обяснението на „Мека“ – „Божи гроб на мюсюлманите“. Това е или елементарен подход като за детска градина, или некомпетентност – авторката би трябвало да знае, че в Мека няма гроб, а мюсюлманският бог не е разпъван и погребван. Също толкова наивно и спонтанно са вмъквани реакции: „Виждаме колко е бил съобразителен Марко. Турците веднага идват“. Или: „Тук разсъжденията на Вазов са очевидни: В историята на България има много светли личности, посветили живота си на утвърждаването на нашето национално самосъзнание“.
„Под игото“ не е единствената творба, която е поднесена на десетокласниците във вариант „for dummies“. Виктория Колева е побрала целия „Тютюн“ на Димитър Димов в преразказ от 20 страници. Коментирала е „Нежната спирала“ на Радичков с детайлно обяснение на почти всяка метафора. Попревела е непознати изрази и в „Бай Ганьо се върна от Европа“. Там десетокласниците ще научат, че „апатия“ означава „безразличие“ (наистина ли не го знаят вече?), че „файтон“ е „кола, теглена от един или два коня, карета“, „дрямали“ е „дремали“…
Почувствала се е задължена да припомни на почти пълнолетните ученици и това: „Петвековното ни робство (Има се предвид турското робство)“, да им разясни и друго: „…пообърна се да види какво има, какво няма в кръчмата (Оглежда се за всеки случай)“.
В пълния текст с коментари на „Индже“ от Йовков още във второто изречение авторката на помагалото вметва обяснение (взето от Уикипедия) след името на героя: „Истинското име на Индже е Стоян. Той е един от най-прославените български хайдути“. Следват – както си го е написал Йовков – описания на зверствата на кърджалията Индже. Разказът е прекъсван от „аналитични“ възклицания: „Ето го момента!“, „Започва истинското му осъзнаване“ и други подобни.
И ако в случая става дума за помагало за все още непълнолетни 17-годишни, следващото в поредицата е за вече зрели 19-годишни дванайсетокласници. Нормално е да се очаква, че Виктория Колева е проявила по-голямо доверие към нивото на техните познания в края на гимназията. Уви, тонът е същият, обясненията – без промяна, коментарите – все така елементарни. В разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин пояснителен текст убеждава учениците, че повторението на думата „хора“ е „литературен похват, който подчертава колко са много“. Метафоричната картина на майстора на словото: „Някои с пречупени кръстове се влачат като змии“ е обяснена в скоби: „(пълзят на зиг-заг)“. В този разказ Виктория Колева е включила и лична космогония. Присъстват пространни философски разсъждения за вярата и Бог, наситени с християнска риторика, и призиви към четящите: „ако се интересувате от тази тема, можете да прочетете“. При това авторката тръгва в тази посока още няколко пъти: „Какво може да направи докторът без божата воля?“, казва дядо Захари, а Виктория Колева коментира: „Човек е подчинен на природните закони. Размислете върху това и ще видите колко са верни думите на дядото“. Съветите към абитуриентите продължават и извън контекста на разказа: „…можете да постигнете абсолютно всичко в живота си. Разбира се, трябва да се потрудите за него“. В края на разказа тя дори коментира, че светите места, където хората ходят за изцеление, вероятно лекуват, иначе „подобен ритуал не би просъществувал с години“.
Не знам що за смел порив е имала Виктория Колева, когато е решила, че и „Балада за Георг Хених“ се поддава на преразказване и коментиране… Ако класиката все пак осигурява дистанция, която спасява от пълно пропадане в елементаризма, то повестта на Виктор Пасков е твърде близо до съвремието, за да бъде тълкувана и вкарвана в рамките на опростените коментари. Без да влизам в подробности, ще цитирам само едно от уточненията в края на главата. След като преразказва фантазията на Виктор как ще лети към отвъдното в небесната каляска на стария лютиер, Виктория Колева добавя в скоби: „(Виктор Пасков умира на 16 април 2009 г. в Швейцария. Дано Георг Хених е бил там!)“.
Не мога да преценя колко точно е обидна липсата на доверие в способността на учениците да се справят сами в гимназиалния етап, не знам откъде идва тази снизходителност в опита да им бъде „смлян“ материалът. Дали пък именно този подход на недоверие и непознаване на способностите им не е допълнителен фактор за отказа им да учат българска литература? Очевидно забравяме, че те държат в ръцете си световната библиотека, в която могат да „сърчнат“ всичко при желание. А и винаги е по-добре да ги оставим да кажат какво мислят, отколкото да им посочваме с пръст къде започва промяната у Индже или защо чорбаджи Марко дава на децата си да пият.
И все пак този тип помагала големите хора в последните класове на гимназията най-често си ги избират сами. Така че вредата едва ли ще е голяма. Но ако още някой преведе „Под игото”,“това явно ще се превърне в най-новото самостоятелно литературно направление в днешни дни…
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение