Закон, който защитава малцинствените езици в Украйна и признава българския като официален местен малцинствен език, е подписан от президента Володимир Зеленски, става ясно от публикация в сайта на Върховната рада на Украйна.
В закона се изброяват 18 малцинствени езика, които получават статут на защитени в страната. Освен българският, в списъка влизат още беларуски, гагаузки, иврит, идиш, караитски, кримскотатарски, кримчански, немски, новогръцки, полски, ромски, румънски, румънски, словашки, унгарски, урумски и чешки. От предвидените в предишен закон списъци са извадени молдовският – като несъществуващ, и руският език.
Законът е бил внесен за подпис на 4 декември 2025 г. и е бил окончателно одобрен от Володимир Зеленски на 12 юни 2026 г. Той е съобразен с Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
Председателят на Върховната рада на Украйна Руслан Стефанчук коментира новия закон:
„Украйна уважава културното и езиково многообразие, но лишава руското имперско влияние от неговите привилегии. Езикът на държава-агресор не може да се възползва от инструментите за защита, създадени в подкрепа на езиците на коренното население и националните общности“.
Европейската харта за регионалните или малцинствените езици е приета от Съвета на Европа през 1992 г. и влиза в сила през 1998 г. Всяка държава самостоятелно определя списъка с езици, за които се прилага защитата, предоставена от хартата.
