Българският Христос

Ти си смъртен светец. И пастир на душата.
Вечен спътник на времето в мрака свиреп.
Ти си бог и човек – и над теб небесата
все ечат и отекват и ни спомнят за теб…

Ти си в нас. И си млад и красив, и омаен.
И светът ни лети над челото ти пак…
Вятър блъска, размахва камшици, играе
И разнася вихрушки през гарванов грак…

Ти си жив. Мъж достоен. И дързък. И силен.
Дай ни капчица свяст и от своя живот
ни преливай любов към родината мила –
като тебе да мрем за свободен народ.

Не бесилото твое, твоя подвиг ни трябва –
светлината на твоята българска кръв –
да преминем през болки и низости храбро,
всеки сам да пречисти душата си пръв.

Аз целувам очите ти както във храма
и свещицата паля с молитвен мълвеж:
да обърнеш съдбата ни – мъка да няма,
на България слънце и път да дадеш…