Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Българският павилион поставен сред задължителните на Венецианското биенале

Няколко чуждестранни издания препоръчват инсталацията „Съседите“

Част от инсталацията „Съседите“, която пресъздава дневната. Снимка: Красимира Буцева/Студио „Бенковски 40“  - Българският павилион поставен сред задължителните на Венецианското биенале

Част от инсталацията „Съседите“, която пресъздава дневната. Снимка: Красимира Буцева/Студио „Бенковски 40“

Българският павилион е един от задължителните за посещение на Венецианското биенале, изтъкват чуждестранни медии в отзивите си за арт форума. Биеналето с тема „Чужденци навсякъде“ – открито официално в събота, 20 април – оставя усещане за „по-малко блясък и повече тържественост и тревога“, пише Лора Къминг, пратеник на „Гардиън“ в италианския град.

В темата идеално се вписват „откровените работи“ от Нигерия и България, отбелязва критичката. За проекта „Съседите“ на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова тя пише:

„Деликатен и елегичен, българският павилион пресъздава скритата глава от историята на комунистическото минало в страната“.

Произведението, курирано от Васил Владимиров, е поставено от Къминг сред „десетте задължителни за посещение“ на Биеналето.

„Съседите“ представлява три стаи, реконструирани домове на репресирани от политическата власт преди 1989 г. Първата е уредена като всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки или не са готови да говорят. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, всичко е сведено до абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или лишени от спомени.

„Сцената представлява полутъмна къща от очукани столове, легла и стари шкафове, чиито чекмеджета са пълни с пръст и лишеи, сякаш външното някак е пропълзяло вътре. Образи на тъмни гори и реки трептят периодично по мебелите, от които спорадично се чуват гласове – описва инсталацията авторката на „Гардиън“. – Сам ли си ги активирал по някакъв начин? Това, което чувате, е свидетелството на последните оцелели от комунистически лагер за принудителен труд на български остров, затворен едва през 1989 г. Всяка пауза, всяка дума и дъх са абсолютно жизненоважни. Човек е интимно въвлечен във всичко това чрез материалната сцена наоколо – аромата и докосването на всеки предмет, напрежението на слуха да чуете всеки тих глас, променящата се светлина. Това е най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история.“

Снимка: Любов Череш/Галерия „Структура“

Българският павилион е задължителен и според „Арт Нюзпейпър“. Кореспондентите на изданието описват записите с гласовете на политическите затворници като най-въздействащи:

„Един човек разказва, че е бил принуден да смени имената си, че е бил бит; женски глас от друго място в стаята говори за нейната изненада от мълчанието на другите пред лицето на злото“.

Въпросните гласове са извадки от повече от 40 интервюта с бивши затворници от комунистическите лагери.

„Но има и откъси, които представят онези, които не могат да говорят за тези спомени. Тази част е още по-смразяваща. Със сигурност обаче инсталацията не е депресивна, има известна красота в това да станеш свидетел, че тези гласове най-накрая се чуват.“

За „удивителния павилион“ говори и английското списание „Аполо“:

„Събирани в продължение на 20 години, интервютата разказват за живота в затворите и какво е било затворниците да бъдат отбягвани от своите общности, докато са транспортирани от затвор в затвор, третирани като чужденци от собствените си сънародници – пише редакторът Едуард Беренс. – И все пак, когато се приближите до кухнята, където съдовете и цилиндричното ренде стоят замръзнали в мивката, усещането за тишина се вкопчва в инсталацията“.

„Сякаш навън някак е пропълзяло вътре.“ Снимка: Любов Череш/Галерия „Структура“

Изданието „Stir World“, базирано в Ню Делхи, посвещава отделна статия на българската инсталация и помества цитати от интервю с куратора Васил Владимиров. Изданието описва историческия контекст на „Съседите“ и „подкрепеното от държавата преследване“ на политически неудобните хора:

„Въпреки надеждите за преходно правосъдие, обезщетения и признаване на страданието им, техните истории остават неразпознати, затвърждавайки статута на тези хора на аутсайдери“, казва пред сайта Васил Владимиров.

Участието на България на Биеналето е отбелязано също в сайта на Принстънския университет, чийто възпитаник е един от авторите на творбата Джулиан Шехирян. Роден в Бруклин, Шехирян е дете на творци, които напускат България в края на 80-те, около година преди падането на Берлинската стена, отбелязва университетският сайт. Бащата на Шехирян отива през 2011 г., а майка му се връща да живее обратно в България през 2018-а. Тя е била и един от посетителите на церемонията по откриването на 20 април.

Венецианското биенале може да се посети до 24 ноември. На откриващата церемония бяха връчени и наградите „Златен лъв“.

Вижте още: АВСТРАЛИЯ И НОВА ЗЕЛАНДИЯ СЪС „ЗЛАТЕН ЛЪВ“ НА ВЕНЕЦИАНСКОТО БИЕНАЛЕ

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС