Алея на книгата – София

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Величко Минеков: Не познавам Вежди Рашидов, излезе шмекер

А навремето го спасявах от журита, които не приемаха творбите му, казва академикът

Величко Минеков все още е дълбоко засегнат от решението на Вежди Рашидов да постави творбите му в Музея на социалистическото изкуство. Снимка: Румен Добрев - Величко Минеков: Не познавам Вежди Рашидов, излезе шмекер

Величко Минеков все още е дълбоко засегнат от решението на Вежди Рашидов да постави творбите му в Музея на социалистическото изкуство. Снимка: Румен Добрев

Ако Величко Минеков срещне днес Вежди Рашидов, ще го подмине. „Не познавам такъв човек“, заяви пред „Площад Славейков“ академикът, който в понеделник получи най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ огърлие. Минеков е дълбоко засегнат от решението на Рашидов да постави негови творби в Музея на социалистическото изкуство.

Едва днес, три години след откриването на музея, Минеков реши да коментира този факт:

„Все още ми е доста обидно! Чувствам тази награда (бел. ред. – „Златен век“) като реабилитация, след като изложиха мои творби в този музей. Благодаря за оценката на това министерство, това вече е едно ново мислене, един друг свят, една нова култура…“.

Акад. Минеков заяви пред „Площад Славейков“, че Рашидов никога не му е бил асистент:

„Не е бил нито в ателието ми, нито където и да било, защото аз не съм го пускал вътре. Не може да ми бъде асистент, защото няма нищо общо с моето творчество“.

В интервю за „Площад Славейков“ неотдавна Рашидов обясни, че Минеков го поканил да работи в ателието си, защото бил здрав, работлив и талантлив. Величко Минеков обаче опроверга и това:

„Лъже, колкото си иска. Никога не съм го оценявал като творец, на млади години той беше никой. Аз се грижех за него – спасявах го по изложби от журита, защото не приемаха творбите му. Казвах им: „Абе, тук има едно турче, дайте да му помогнем“. Пък то излезе шмекер накрая турчето. Не ми беше достатъчно благодарен“.

На твърденията на Рашидов, че е носил торби с тонове гипс в ателието му, Минеков отговори:

„Не е носил нищо, той много лъже“.

Вежди Рашидов разкри и друго в интервюто си – че навремето е бил изгонен от преподавателско място, което е имал в Художествената академия, за да бъде назначен синът на Величко Минеков – Велислав.

„Вежди Рашидов беше назначен като преподавател от приятеля си Георги Джагаров в катедрата на моя приятел проф. Димитър Бойков – каза Величко Минеков. – И когато Джагаров си отиде, Бойков изгони Рашидов, защото се държеше непочтено спрямо професора си.“

Величко Минеков и Павел Койчев (вдясно) бяха почетени с най-високото отличие на Министерството на културата - наградата "Златен век" огърлие.

Величко Минеков и Павел Койчев (вдясно) бяха почетени с най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ огърлие.

„Много се радвам, че днес съм тук заедно с Павел Койчев – продължи Минеков-старши. – Той е с 10 години по-млад, едно поколение след мен. Той е друго явление, друго пипане в скулптурата, друга чувствителност, за мен той е най-интересният скулптор от неговото поколение.“

Величко Минеков коментира и паметника на Тодор Колев в Шумен, около който се вдигна голям шум, защото изпълнението на творбата (бел. ред. – скулпторът е Младен Младенов) е далеч от висотата на актьора. Академикът каза, че оттук нататък ще се появяват все повече случайни неща в градската скулптура:

„Няма комисии вече, които да гарантират качеството на паметниците. Намират се хора, които отиват при кмета, при приятели, поръчват, правят, леят… без никакъв критерий, което е много неприятно за българската култура. Ние нямаме добри традиции и в опазването на стойностите, имаме много добри неща, на които им липсва оценка и грижа…“.

Bookshop 728×90