ПУкажи на тая женска, Кобра!

Първобитно племе след победна битка. Водачът на племето е оплискан в кръв, адреналинът му е в пика си, тестостеронът – също. Косматият безсловесен пещерен човек крещи от възторг след победата, награбва първата изпречила се срещу него женска и актът с нея е кулминацията на триумфа му.

Това не е извадка от антропологичен труд, а видеото, обиколило света преди няколко дни, в което българинът Кубрат Пулев награби първата изпречила се срещу него жена и я целуна завоевателно по устата. Направо да му благодарим, че не я метна на тепиха за една бърза еякулация, все пак се сдържа.

Всички последвали коментари на случая показаха различната степен на цивилизованост на обществото, разслоението и нивата на културно развитие у нас и в САЩ.

Бас ловя, че немалко българи са изпитали някъде в дъното на съзнанието си желанието да са на мястото на Кубрат. Цял хор вътрешни гласове са крещели на чист български:

„Давай, пич, покажи ѝ на тая женска!“.

След това се разнесе и публичният крясък:

„Какво толкова, тя си го просеше, да не му е заставала пред очите така предизвикателно“.

Тази първобитна сценка се случва точно когато целият свят следи внимателно движението #MeToo и изживява катарзис на цивилизационния морал. Гранична епоха, на която сме свидетели – жената вече не е продукт за употреба. Нещо като епохата, в която неандерталците са победени завинаги от хомо сапиенс, заличени като генетична линия от света. Не е трудно да се досетим в коя позиция днес е българският мъж, олицетворен от Кубрат Пулев.

Инстинктите на мъжкаря обаче не се проявяват само след истинска битка на боксов терен. Сексуалното насилие, каквото е дори нежеланата целувка, може да бъде и наказание, не само победна консумация на плячката. Много български неандерталци насилват от безсилие, от страх, че са по-слаби от партньора си, от опит да наложат с мускули това, което не могат да постигнат с ум.

„Целувката“ на Пулев е от същия порядък – недостигът на думи води до излишък от насилие.

В една не толкова публична ситуация, например в някой панелен блок, целувката щеше да е юмрук. Даже може би лавина от юмруци, а българската Джени Суши сигурно щеше да е или в спешното, или в моргата. А неназованият близнак на Пулев от панелката щеше да получи същите окуражителни потупвания по рамото от другите като него.

Това първобитно поведение, нека си признаем, е толкова типично у нас, че го виждаме ежедневно по телевизията. Само опаковката му е цивилизована (донякъде). Странно защо, но целувката на Пулев ми напомни всички пъти, когато политици режат лентички. Джени Суши ми заприлича на момичетата с носии и погачи, които преглъщат насила натикани залци, докато някой костюмиран алфа мъжкар се подсмихва доволно край тях – „нахраних те, маце, а ако знаеш какво ти мисля…“. Напомни ми за българските репортерки, които се втурват в бъбрива купчина след поредния ояден политик, беззащитни пред силата му, въплътена в служебно положение.

Разликата е, че в САЩ репортерката може да осъди всеки, който не е овладял първобитните си инстинкти. В България всеки може да осъди репортерката, която се е осмелила да заяви правото си на неприкосновеност.

Битката между племената днес в целия свят се превръща в битка между мъжкарите и осъзналите правата си жени. У нас обаче това е още само мечта. Все още дори видимото насилие се нарича просто „домашен проблем“. А такива тънки работи като една целувка и скритата в нея заплаха дори не могат да обединят мнението на медиите. Сякаш репортерките у нас нямат нищо против да бъдат целунати насила от Пулев.

Всъщност, ако българска жена беше целуната насила от американец, даже щеше да има силен отзвук. Силно позитивен при това, с повтарящ се рефрен:

„Най-хубавите жени в света са оценени от най-великите мъжкари“.

Не бихме защитили нашето момиче, както не защитаваме американката. Защото подсъзнателно българският мъж изпитва страх, че е в самото дъно на цивилизационната верига и се нуждае от някой още по-слаб, пред когото да доказва мъжеството си.

Дори Джени Суши да осъди Кубрат Пулев, пак няма да си вземем поука. Ще има възмущение, съчувствие към Кобрата, омраза към „тъпите американци“ и „алчната женска“. Уви, дори български жени ще повтарят тези мантри. И точно затова дълго ще се влачим в обоза на цивилизацията.