Бет Харт благодарна и за светлината, и за тъмнината в живота си

„Имам двама лекари – психотерапевт и психиатър. И двамата са страхотни и заедно се гмуркаме в негативното. За обратната страна на това отивам на църква. В църквата има само любов, радост и благодарност“, казва Бет Харт в интервю пред „Чикаго Трибюн“ през ноември 2019-а – по-малко от месец преди концерта ѝ в София. След тежък период на злоупотреба с алкохол и наркотици, певицата развива биполярно разстройство, но вече 5 години не докосва стимуланти – след редовна терапия, медитация, ходене на църква и витамини. Също като творчеството ѝ, интервютата ѝ са като изповед на чувствата и демоните в нея, за които тя не се притеснява да говори открито.

Сесията на Бет Харт пред българската публика е насрочена за 10 декември. Ще я приемем вероятно в най-големия лекарски кабинет, в който е влизала досега – зала „Арена Армеец“. Защото музиката има по-силен терапевтичен ефект от медикаментите.

Бет идва у нас за втори път, след като напълни зала 1 на НДК миналата година. Сега тя ще представи новия си албум „War In My Mind“, излязъл съвсем скоро – през септември. Сред темите в него са загубената връзка с баща ѝ, който се развежда с майка ѝ, когато е на 4, молбата за прошка към сестра ѝ, благодарността към майка ѝ, вярата в Бог, изцелението. Представени са в блус, поп, рок, джаз, фолк и госпъл звучене. На сцената ще ѝ партнира нейният дългогодишен партньор – пианото.

„Не съм мислела, че ще успея да се приближа толкова много до сърцето си – да напиша неща, които съм преживяла от най-малка, чак от детството си – казва Бет Харт за „War In My Mind“. – Сега съм в момент от живота си, в който изпитвам радост. Защото може пак да пропадна – просто такава е природата на живота. Но сега си почивам от това и Бог ме е оставил да се радвам на тези моменти! И съм наистина много благодарна!“

Израз на тази благодарност е парчето „Thankful“, създадено с приятеля ѝ Рун Вестбърг. В него Харт благодари както за светлината, така и за тъмнината в живота си.

„Аз съм много религиозна, а Рун е атеист – разказва певицата пред „Чикаго Трибюн“. – Докато пишехме песента, той ми каза: „Все едно Бог влезе в стаята“. Разплакахме се. Пишехме нещо, за което само сме се надявали. Беше много чисто преживяване.“

„Let It Grow” наподобява госпъл хор, „Without Words in the Way“ напомня на знойния глас на Били Холидей. „Bad Woman Blues“, първата песен от албума, е за „лошото момиче“ Бет, в което тя се нарича „кралицата на болката“. Баладата „Sister Dear“ е посветена на по-голямата ѝ сестра Сюзън и според критиката е едно от най-силните парчета в целия албум. Двете сестри винаги са имали обтегнати отношения, които значително се влошават след смъртта на средната им сестра – Шарън. Талантливата гимнастичка Шарън, която тръгва по лош път и се отдава на кокаина на 16. Умира от СПИН, когато Бет е на 20. Песента е написана след първия път, в който тя и Сюзън отиват заедно на терапия.

„Само тази първа сесия успя да изцели всичките години гняв – разкрива Харт. – Осъзнах, че Сюзън не е планина, тя е човек. Като най-голямата от нас, тя трябваше да поеме позицията на матриарх. Трябваше да е агресивна и доминантна, защото майка ни не беше. Тази първа сесия ме направи по-смирена. Прибрах се вкъщи, написах тази песен и ѝ я пратих същата вечер. Тя се разплака, когато я чу. По принцип е силна, не плаче много често.“

След всичките години болка, Харт е благодарна за живота и кариерата си. Припомня си, че когато била в гимназията, неин приятел я пита каква е музикалната ѝ мечта:

„Отговорих му: да бъда на 80 в малък джаз клуб, с цигара в устата, да съм пред микрофона и да съм перфектна пред него. Мечтата ми е да правя музика до края, докато умра“.

Историята на живота си Бет ще ни разкаже на 10 декември, когато ще е на 47, вероятно без цигара в устата, но все пак – перфектна пред микрофона. Билети все още са налични онлайн.