Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Битката за Европа: как да я спечелим

Терористите изпитват отчаяна необходимост да станем ксенофоби, неонацисти, куклуксклановци, расисти. Това не трябва да се случва

Две експлозии на международното летище в Брюксел и една в метрото, близо до Европейската комисия и Съвета на ЕС, убиха поне 34 души и раниха над 130, голяма част тежко. - Битката за Европа: как да я спечелим

Две експлозии на международното летище в Брюксел и една в метрото, близо до Европейската комисия и Съвета на ЕС, убиха поне 34 души и раниха над 130, голяма част тежко.

Днес експлозии разтърсиха летище и метростанции в Брюксел. Има десетки жертви и още повече ранени. Това не е първият такъв случай и всички знаем, че няма да е последният, макар че за това не е прието да се говори. Терористичната групировка ДАЕШ вече пое отговорността. Какво да правим?

Какво да НЕ правим

Нека първо помислим над това. Да не изпадаме в паника. Стреля се, трябва да оцелеем. Не искаме да бъдем улучени. Искаме да накараме стрелящите да спрат да стрелят, за да можем пак да живеем в безопасността, с която сме свикнали. Искаме да спрат да ни взривяват. Не можем да ги разубедим: срещу нас има хора, които могат да бъдат спрени само със сила. Такъв е езикът, който разбират, защото са фанатици. Това е и трудният извод, до който пък ние трябва да стигнем, защото това наше „ние“ се състои главно от пацифисти (А кои сме ние? Европейците, западният свят, християните, атеистите, либералите, консерваторите, левичарите, десните, хипитата, пънкарите, конформистите, буржоата, българите, унгарците, белгийците, французите – всички ние.).

Добре. Това вече е някакъв рационален процес и начало на стратегия за оцеляване. Ако пък със сила ги спрем да стрелят и да ни взривяват, значи не просто сме оцелели, а направо сме победили. Следователно да оцелееш, означава да победиш. Още по-добре. Хубаво е да си жив. Значи не бива да изпадаме в паника. Не бива да тичаме и да крещим безпомощно насам-натам, тъй като така ставаме по-лесни мишени.

Няма смисъл да обвиняваме всички, нито да оневиняваме всички. Безполезно е да ругаем абстрактния ислям и цялата общност на мюсюлманите (тя е също толкова илюзорна, фиктивна, колкото и всяка друга голяма общност – да, дори колкото абстрактното „ние“). Наивно е и да ги обявяваме за невинни. Нека по-скоро точно да установим посоката, от която се стреля по нас, за да знаем и как да се прикрием от куршумите.

Да разберем кой стреля

Не всички мюсюлмани са терористи, но (почти) всички терористи са мюсюлмани. Хайде да оставим настрана ненужната куртоазия. Да, знаем, че и Библията, точно както и Коранът, е кръвожадна книга, ерго юдаизмът и християнството могат да бъдат също толкова опасни. Да, знаем, че в Корана призивите за мир са повече, отколкото призивите за война. Да, чели сме хубавия превод на Цветан Теофанов и знаем, че „няма принуждение в религията“. Но това са думи, а бомбите в Париж, Анкара, Истанбул и Брюксел са физическа реалност. Има проблем в съвременния ислям. Дали този проблем е присъщ на исляма от самото му начало пред седми век, или пък има връзка с травмите на близко- и средноизточния свят днес – това е важно най-вече за социолози, политолози и историци. Ще бъде важно и за трайното премахване на заплахата от тероризма, защото, както писа Емил Джасим, накрая ще трябва да се стигне до политическо решение и най-вероятно – до решителна намеса на външния, тоест на нашия свят във вътрешните дрязги на ислямските страни. Но за непосредствената ни задача, тоест за нашето оцеляване тук и сега, за сигурността на общия ни европейски дом е от първостепенно значение да отделим опасните хора. Не само за да изолираме посоката на риска за мира в собствените си градове, а и за да не започнем рязко да наказваме невинни (и с това да си създаваме нови противници).

Невинни има, точно както има и виновни. Важно е да спрем да се мятаме в двете крайности – че всички мюсюлмани са кротки агънца, както и че всички мюсюлмани са опасни зверове – и най-сетне да си дадем сметка, че някои ислямски секти и школи са по-опасни от други. Сунитският салафизъм, в частност уахабизмът, е това, което търсим. Оттам се стреля. Това е една от доминиращите форми на исляма в уж съюзническата, уж приятелската и уж стабилната Саудитска Арабия. Вместо да ругаем цялата религия, нека насочим вниманието си към конкретната радикална школа, която лесно си служи с насилствена реторика и възпитава хора, готови на смърт – и своя, и чужда. Уахабизъм. Запомнете този термин. И дори го проверете в Уикипедия. Повечето мюсюлмани в Европа не са уахабити. А тези, които са, могат да бъдат проследени и наблюдавани.

Да разберем, че това е война

Срещу Европа се води война. Ако трябва да бъда точен – срещу Европа в момента се водят даже две войни, но едната идва именно от страна на радикализирания, неоджихадистки ислям. Сиреч – от страна най-вече на уахабити. Тези хора убиват. Тук няма шега и няма място за грижи около политическата коректност. Да, за историята на културата е важно, че в десети век ислямският свят е постигнал много и е предал част от постиженията си на тогава варварска Европа. Чудесно. Но тук и сега отекват експлозии в Брюксел. Брюксел е наш. Ние не искаме той да бъде разкъсан. Искаме да сме спокойни и в него, и в София, и в Кьолн, и в Париж, и в Рим, и навсякъде. Така че тази война, която не ние сме започнали и която няма да бъде спряна само със силата на убеждението, ще трябва да бъде спечелена. Не ние сме агресорите; ние само се отбраняваме, защото сме вече нападнати.

Да разберем кой НЕ стреля

Терористите не искат да са сами. Те искат съюзници. Искат да имат приятели в нашите градове. Надяват се да се обърнем срещу стотиците хиляди мюсюлмани, намерили дом в европейските столици. Терористите изпитват отчаяна необходимост да станем ксенофоби, неонацисти, куклуксклановци, расисти. Точно това не трябва да се случва. Не само по етически или религиозни причини, а и от хитрост. Европейските мюсюлмани масово се ужасяват от тероризма, защото знаят, че гневът на народите на континента може да се превърне в онова, което един писател наричаше „бялата ярост на Севера“. Ще направим най-добре, ако отнемем европейските мюсюлмани от тероризма. Можем да използваме тези хора против фанатиците.

Разбира се, мюсюлманите в нашите столици ще трябва да се европеизират, да излязат от компактните си гета, да спрат да живеят в малък Дамаск или малко Кайро. Ще им се наложи да станат съвременни граждани на Франция или България. Да приемат светското. Да се асимилират поне частично. Но това ще стане с помощта на училищата и законите, а не с полицейски час. Ако притискаме или заплашваме мюсюлманските малцинства, сами ще създаваме терористи, тоест ще помогнем не на себе си, а на врага.

По липса на по-добра дума ще кажа, че най-добре е Европа да действа спрямо своите мюсюлмани лукаво. Но при всички случаи – по-активно, отколкото досега. Интегрирането на новите европейци ще бъде гибелно за набирането на нови самоубийци. Всяко евро, всеки лев, вложен в светското образование на мюсюлманин, е гибелно за каузата на тероризма. Специално за България ще добавя и тъжната фраза: стига да отива по предназначение, а да не се краде по пътя.

Никоя война не е красива. И никой нормален човек не иска да живее във време на война. Но вината не е наша. Точно ние, българите, можем да го кажем: не съществуват причини за бял комплекс, за (пост)християнска вина или за постимпериалистка травма. Не сме имали империя поне от десети век насам. Живели сме под ислямска власт. Повече или по-малко сме бели. Нямаме тези излишни тревоги, от които страда част от либералния естаблишмънт по западните университети. От този естаблишмънт можем да се научим да не бъдем ксенофоби. Той пък може да се научи от нас да не изпитва угризения, задето е преимуществено бял и именно университетски, тоест здраво вписан в традициите на Стара Европа.

И тъй като войната срещу всички нас вече е започнала, ни остава само да я спечелим. Нямаме друг избор. Това е само краят на началото…

Вижте още: ДА ИЗПРАТИМ В ПЕНСИЯ ОНЕЗИ, КОИТО НЕ РАЗБИРАТ, ЧЕ СМЕ ВЪВ ВОЙНА


Всичко от Манол Глишев

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах