Руският писател Борис Акунин, който от началото на войната поддържа Украйна и анализира много внимателно случващото се в Русия, изложи своята прогноза за събитията, които от снощи вълнуват света – „марша на справедливостта“ на частната руска армия „Вагнер“, начело с Евгений Пригожин, срещу Москва и ответната реакция на руската власт.
Предлагаме ви прогнозата на Акунин, публикувана в профила му във Фейсбук:
Бунтът на Пригожин: исторически паралели
Руската държава започва да се разпада пред очите ни. Военни метежи от такъв мащаб (от всякакъв мащаб) не е имало от времето на Гражданската война. И тази бананова турбулентност беше създадена от самия диктатор, гарант на стабилността.
Отначало той, въпреки закона, забраняващ наемничество, създава зле контролирана въоръжена структура. Финансира я с някакви мътни, безотчетни доходи. Позволява ѝ да наема криминално проявени. Мълчаливо наблюдава как огромната банда все повече се „разпищолва“.
Всичко това става на фона на личната война на диктатора, започната от него основно, за да почеше егото си. Затихналата Русия, свила глава между раменете, наблюдава как капитанът бодро води кораба директно към айсберга.
Така се разпадат империите от памтивека, още от древен Рим. Но няма в търсене на исторически аналози да стигаме чак толкова далеч. Ще изброя три подобни руски военни метежа със стогодишна давност – с три много различни резултата. Вероятно всичко ще тръгне по един от тези три сценария.
1. Изявлението на генерал Корнилов през август 1917 г.
Върховната власт в лицето на Керенски сама създава у главнокомандващия усещане, че той е единственият спасител на отечеството, сама подгрява патриотичната истерия – и дава на заден, когато страшният генерал тръгва към столицата с „Дивата дивизия“. Както и сега, бунтът започва в регионите, което предопределя провала му. Достатъчно било да се блокират комуникациите и походът към столицата пропаднал. Времената били „тревопасни“ и затова метежникът просто бил арестуван.
2. Бунтът на командващия Източния фронт, есера Михаил Муравьов през 1918 г.
Поводът за него бил, че главнокомандващият се възмутил от това как болшевиките се саморазправили със съпартийците му и бил недоволен, че Съветът на народните комисари опозорил страната с Брестския мир. Болшевиките, за разлика от Временното правителство, не се помайвали. Просто разстреляли Муравьов.
3. Метежът на командващия Донския корпус на Червената армия Филип Миронов през септември 1919 г.
Както и сега, бунтът нямал за цел да смени властта и декларирал лоялност към Ленин. Както и сега, врагът, обявен за основна цел, бил военният министър и народен комисар Лев Троцки. Всичко приключило мирно – корпусът бил успокоен и отново започнал да приема заповеди, а Миронов бил повишен в командващ армията. (По-късно, разбира се, все пак го разстреляли.)
По кой сценарий ще се развие бунтът на Пригожин – корниловски, муравьовски или мироновски – скоро ще разберем. Във всеки случай преврати в резултат на подобни изцепки не се случват.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение