Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Брадата на Ботев

Последната фотография на Христо Ботев приживе. Снимка: Уикипедия - Брадата на Ботев

Последната фотография на Христо Ботев приживе. Снимка: Уикипедия

Най-интересното, което научих покрай литературната карта на София, с която се занимавам от известно време, всъщност е свързано с Враца. В картата отбелязваме всички по-важни литературни забележителности, но специално за Ботев, който по обясними причини никога не е живял в София, общо взето нямаше нищо любопитно – най-много някоя снимка с официални венци и горд гвардеец пред бюстовете му в Борисовата градина или на площад „Възраждане“. Затова се зарових в историята на паметниците му из цяла България и ето на какво попаднах:

Първият паметник на Христо Ботев във Враца

Враца. 27 май 1890 г. На градския площад, точно на мястото, на което 14 години по-рано изложили отрязаните глави на заловените четници, се открива първият паметник на Ботев (май и първият следосвобожденски паметник въобще). Присъстват новият български княз Фердинанд, Стефан Стамболов (не само министър-председател, но и съавтор на „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“), както и почти всички оцелели от четата. Още по-важно – там са майката на Ботев, милата му Венета и дъщеря му Иванка. Държат се обичайните речи, някой вероятно рецитира „Тоз, който падне в бой за свобода“… след което паметникът официално е открит и в крайна сметка гражданството се нарежда да пие от водата, извираща от четирите лъвски глави в основата му.

И никой от височайшите гости, дори и милата му Венета, дори и четниците, които последно са го видели със същата сабя и униформа, с които австрийският скулптор Еберлайн го е изобразил в реален ръст по скица на Антон Митов, в нито един момент не обелва и дума за някакъв проблем с брадата му. Макар и паметникът на Ботев да е без „ботевска брада“. Вместо онази буйна черна брада-икона – добре оформена брадичка по модата на Наполеон III. Ето я:

Вляво – близък план на първия паметник на Ботев, вдясно – скицата на Антон Митов, по която скулпторът Густав Еберлайн е работил

Ако беше днес, пет минути след първата снимка във Фейсбук вече щеше да има онлайн петиция за демонтиране на статуята. Три часа по-късно – вместо да се чудят как да си преправят татуировките, фенове на Ботев най-вероятно вече щяха да са пристигнали от Пловдив и да са се заели сами с демонтажа.

Истината обаче е, че когато Ботев загива над Враца, той изглежда точно така. Доказателство ли? Ето го заедно с братята му – последната му снимка приживе от ранната на пролет на ’76-а, директно от Уикипедия:

Стефан, Христо, Кирил и Боян Ботеви

Струва ми се, мога да обясня. Предишната ‘75-а носи големи промени в живота на 27-годишния хъш. Ботев посреща майка си и братята си в Букурещ, жени се за племенницата на видния български митрополит Панарет Рашев, а междувременно си купува и печатница. Докато подготвя за печат първата си книга, разбира и че Венета е бременна. (На следващата година с готовност разменя всичко това за четирите си дни с четата между Козлодуй и Балкана, но това е отделен, достатъчно обсъждан въпрос.) Ботевската му брада просто вече не му е отивала, мисля си, а и успехът на делото отдавна не висял върху юнашките мустаци на Панайот Хитов. Никак не е случайно също така, че четниците му първо се преобличат в сините си хусарски униформи със златни ширити и чак едва след това тръгват да завземат кораба „Радецки“.

Тогава защо познаваме само лика на Ботев от първите му хъшовски години?

Вярно е, буйните бради стоят много добре на снимка, а още по-внушително – на бюстове и гигантски гранитни паметници. (Силно се съмнявам да е било така и на живо – балсамите и маслата за бради, хипстърските вакси за мустаци и тримерите надали са били особено популярни в онези години в Букурещ.) Вярно е, подобна брада наистина отива на един истински революционер, такъв какъвто сме свикнали да си го представяме. Има и малко Че Гевара, и малко Фидел, дори и някакви далечни аналогии с брадите на Маркс и Енгелс…

Впрочем, видно от паметниците от по-ново време, брадата на Ботев не спира да расте! Най-показателният случай отново е във Враца. През 1955 г. Вълко Червенков пристига в града, вижда паметника с четирите лъвски глави и веднага нарежда демонтирането на малката „грозна“ статуя, която според него въобще не будела патриотични и естетически чувства (за съдбата ѝ по-нататък, вижте тук)… На мястото на първия паметник: един 12-метров Ботев, истински революционер и патриот с – разбира се – истинска ботевска брада…

Толкова за Ботев, толкова за неговото време. И за нашето.

Паметникът на Христо Ботев днес във Враца. Снимка: Уикипедия

ПП: Уви, продължаваме така и до днес. Ето най-новия бюст на Ботев, поставен преди година в Музея за история на София:

Мраморен бюст на Христо Ботев в Музея за история на София, открит официално на 5 януари 2018 г. Снимка: Музей за история на София

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах