Брадата на Ботев

Най-интересното, което научих покрай литературните разходки, които от години организирам, е свързано със снимка на първия паметник на Ботев във Враца.

Първият паметник на Христо Ботев във Враца

Враца. 27 май 1890 г. На градския площад, точно на мястото, на което 14 години по-рано изложили отрязаните глави на заловените четници, се открива първият паметник на Ботев (май и първият следосвобожденски паметник въобще). Присъстват новият български княз Фердинанд, Стефан Стамболов (не само министър-председател, но и съавтор на „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“), както и почти всички оцелели от четата. Още по-важно – там са майката на Ботев, милата му Венета и дъщеря му Иванка. Държат се обичайните речи, някой вероятно рецитира „Тоз, който падне в бой за свобода“… след което паметникът официално е открит и в крайна сметка гражданството се нарежда да пие от водата, извираща от четирите лъвски глави в основата му.

И никой от височайшите гости, дори и милата му Венета, дори и четниците, които последно са го видели със същата сабя и униформа, с които австрийският скулптор Еберлайн го е изобразил в реален ръст по скица на Антон Митов, в нито един момент не обелва и дума за някакъв проблем с брадата му. Макар и паметникът на Ботев да е без „ботевска брада“. Вместо онази буйна черна брада-икона – добре оформена брадичка по модата на Наполеон III. Ето я:

Вляво – близък план на първия паметник на Ботев, вдясно – скицата на Антон Митов, по която скулпторът Густав Еберлайн е работил

Ако беше днес, пет минути след първата снимка във Фейсбук вече щеше да има онлайн петиция за демонтиране на статуята. Три часа по-късно – вместо да се чудят как да си преправят татуировките, фенове на Ботев най-вероятно вече щяха да са пристигнали от Пловдив и да са се заели сами с демонтажа.

Истината обаче е, че когато Ботев загива над Враца, той изглежда точно така. Доказателство ли? Ето го заедно с братята му – последната му снимка приживе от ранната на пролет на ’76-а, директно от Уикипедия:

Стефан, Христо, Кирил и Боян Ботеви

Струва ми се, мога да обясня. Предишната ‘75-а носи големи промени в живота на 27-годишния хъш. Ботев посреща майка си и братята си в Букурещ, жени се за племенницата на видния български митрополит Панарет Рашев, а междувременно си купува и печатница. Докато подготвя за печат първата си книга, разбира и че Венета е бременна. (На следващата година с готовност разменя всичко това за четирите си дни с четата между Козлодуй и Балкана, но това е отделен, достатъчно обсъждан въпрос.) Ботевската му брада просто вече не му е отивала, мисля си, а и успехът на делото отдавна не висял върху юнашките мустаци на Панайот Хитов. Никак не е случайно също така, че четниците му първо се преобличат в сините си хусарски униформи със златни ширити и чак едва след това тръгват да завземат кораба „Радецки“.

Тогава защо познаваме само лика на Ботев от първите му хъшовски години?

Вярно е, буйните бради стоят много добре на снимка, а още по-внушително – на бюстове и гигантски гранитни паметници. (Силно се съмнявам да е било така и на живо – балсамите и маслата за бради, хипстърските вакси за мустаци и тримерите надали са били особено популярни в онези години в Букурещ.) Вярно е, подобна брада наистина отива на един истински революционер, такъв какъвто сме свикнали да си го представяме. Има и малко Че Гевара, и малко Фидел, дори и някакви далечни аналогии с брадите на Маркс и Енгелс…

Впрочем, видно от паметниците от по-ново време, брадата на Ботев не спира да расте! Най-показателният случай отново е във Враца. През 1955 г. Вълко Червенков пристига в града, вижда паметника с четирите набучени на кол четнически глави в четирите ъгъла на оградата и веднага нарежда демонтирането на малката „грозна“ статуя, която според него въобще не будела патриотични и естетически чувства (за съдбата ѝ по-нататък вижте тук)… На мястото на първия паметник: един 12-метров Ботев, истински революционер и патриот с – разбира се – истинска ботевска брада…

Толкова за Ботев, толкова за неговото време. И за нашето.

Паметникът на Христо Ботев днес във Враца. Снимка: Уикипедия