Череп от Етиопия променя представите за предците на човека

Африканска находка разтърси родословното дърво на човечеството

Черепът (дясната половина) показва, че  австралопитекът (художествена реконструкция вляво) е имал малък мозък и изпъкнало лице. Снимка: Природонаучен музей Кливланд - Череп от Етиопия променя представите за предците на човека

Черепът (дясната половина) показва, че австралопитекът (художествена реконструкция вляво) е имал малък мозък и изпъкнало лице. Снимка: Природонаучен музей Кливланд

Череп на мъжки австралопитек на възраст 3,8 милиона години бе открит в Етиопия и може да обърне представите на учените за това как човекът е еволюирал от антропоидни маймуни, съобщава списаниe „Science“.

Черепът е открит в местността Миро-Дора в региона Афар. Местният овчар Али Береино си търсел работа при научен екип, който изкопавал фосили в североизточна Етиопия. Мъжът гледал и се учел. Един ден през февруари 2016 г., докато копаел ров, който да предпазва малките козлета от хиени, Али забелязал част от челюст със зъби да се подават от твърдия пясъчник. Внимателно извадил костта и я занесъл на ръководителя на екипа, етиопския палеоантрополог Йоханес Хайле-Селасие от Природонаучния музей в Кливланд, Охайо.

Отмествайки половин метър изсъхнали кози екскременти, екипът открива в седимента почти изцяло запазения череп на загадъчен човешки прародител, най-стария член от рода, който в крайна сметка е довел до нас, хората.

Професор Хайле-Селасие твърди, че веднага осъзнал важността на тази находка.

Америка за България

„Помислих си: Господи, истина ли е това, или очите ме мамят? Подскочих от радост, осъзнавайки, че се случва точно това, за което винаги съм мечтал”, казва той в интервю за Би Би Си.

Според него намереният череп е най-добрият хоминиден екземпляр от анамски австралопитек – най-стария вид австралопитек, живял на Земята преди 4,2 милиона години.

Преди откриването на тази находка се смяташе, че скелетът на австралопитека Люси, който е на 3,2 милиона години, принадлежи към най-ранния клон на най-висшите примати – непосредствените предци на хомо сапиенс. Тази версия обаче вече подлежи на преразгреждане.

Проф. Йоханес Хайле-Селасие с новооткрития череп. Снимка: Природонаучен музей Кливланд

По-рано бе прието, че анамският австралопитек е пряк предшественик на по-късен вид – афарския австралопитек, смятан за предшественик на най-ранните членове на семейството на хоминидите, от които произхожда съвременният човек. А днес учените са на мнение, че двата вида австралопитеци – анамският и афарският – са съществували рамо до рамо поне 100 хиляди години, и първият не е еволюирал пряко от втория, както се смяташе по-рано.

Доза Щастие

Екипът, който откри черепа, го нарече MRD (на мястото, където е намерен) и съобщи за находката си в списание „Nature“.

Люси вече не е единствената

Когато през 1974 г. бе открит първият скелет на афарски австралопитек, той предизвика истинска сензация. Скелетът беше наречен Люси, по песента на „Бийтълс” „Lucy In The Sky With Diamonds“, звучала на разкопките в момента на откриването му. Сега на Люси може да ѝ се наложи да отстъпи палмата на първенството.

„Този ​​череп изглежда ще стане още една разпознаваема визитна картичка на човешката еволюция“, коментира находката проф. Фред Спър от Лондонския музей по естествена история в списание „Nature“.

Черепът MRD. Снимки: Природонаучен музей Кливланд

Тъй като черепът MRD е много добре запазен, учените са успели да идентифицират черти, които не са били виждани досега в останките на хоминиди. Някои от тях все още са „примитивни”, тоест много подобни на тези, които могат да се наблюдават в най-ранните видове, наподобяващи маймуна: малък мозък и дълъг тесен череп. Други характеристики са придобити по време на еволюцията и се срещат в по-късните видове хоминиди, например ясно изразени черти на лицето и високи скули.

„MRD има набор от примитивни и развити черепни и лицеви черти, каквито не очаквахме да видим в подобен индивид”, отбелязва Хайле-Селасие.

„Досега имаше огромна пропаст между най-ранния известен прародител на човека, който е на около 6 милиона години, и образец като Люси, която е на 2-3 милиона години – обяснява Стефани Мелило от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг. – Най-поразителното при тази находка е, че съчетава морфологичните особености и на двете групи.”

Според учените, най-вероятно малка група анамски австралопитеци е била изолирана от основната популация и за определен период от време е еволюирала в афарски хоминиди, които са се адаптирали към местните характеристики. И двата вида са съществували рамо до рамо, докато не измрели последните представители на анамския клон.

Откриването на черепа MRD не опровергава версията, че видът, към който е принадлежала Люси, е довел до развитието на семейството на хоминидите хомо сапиенс, но дава основание да се смята, че е възможно и други наскоро открити подвидове да са участвали в този процес.

„Дълго време афар австралопитек се смяташе за най-добрия кандидат за прародител на човека, но сега всичко се е променя. Вече можем да разгледаме всички видове, съществували по онова време, и да определим кой от тях е най-сходен с първите представители на човешката раса“, казва проф. Хайле Селасие.

В процеса на човешката еволюция има много звена, които все още не са открити, и намереният череп на анамския австралопитек потвърждава това. Съвместното съществуване на различни видове хоминиди преди повече от 3 милиона години в източната част на африканския континент вероятно има сходни характеристики с процесите, протичащи в Азия и Европа в много по-късен период.

На територията на Евразия преди 50 хиляди години са живели представители на три разклонения – съвременни хора, неандерталци и денисовци – и всички те периодично са влизали в контакт и са се чифтосвали.

„Черепът MRD е отлично допълнение към вкаменелостите на човешката еволюция“, казва проф. Спър.

ДС