Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Череп от Етиопия променя представите за предците на човека

Африканска находка разтърси родословното дърво на човечеството

Черепът (дясната половина) показва, че  австралопитекът (художествена реконструкция вляво) е имал малък мозък и изпъкнало лице. Снимка: Природонаучен музей Кливланд - Череп от Етиопия променя представите за предците на човека

Черепът (дясната половина) показва, че австралопитекът (художествена реконструкция вляво) е имал малък мозък и изпъкнало лице. Снимка: Природонаучен музей Кливланд

Череп на мъжки австралопитек на възраст 3,8 милиона години бе открит в Етиопия и може да обърне представите на учените за това как човекът е еволюирал от антропоидни маймуни, съобщава списаниe „Science“.

Черепът е открит в местността Миро-Дора в региона Афар. Местният овчар Али Береино си търсел работа при научен екип, който изкопавал фосили в североизточна Етиопия. Мъжът гледал и се учел. Един ден през февруари 2016 г., докато копаел ров, който да предпазва малките козлета от хиени, Али забелязал част от челюст със зъби да се подават от твърдия пясъчник. Внимателно извадил костта и я занесъл на ръководителя на екипа, етиопския палеоантрополог Йоханес Хайле-Селасие от Природонаучния музей в Кливланд, Охайо.

Отмествайки половин метър изсъхнали кози екскременти, екипът открива в седимента почти изцяло запазения череп на загадъчен човешки прародител, най-стария член от рода, който в крайна сметка е довел до нас, хората.

Професор Хайле-Селасие твърди, че веднага осъзнал важността на тази находка.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

„Помислих си: Господи, истина ли е това, или очите ме мамят? Подскочих от радост, осъзнавайки, че се случва точно това, за което винаги съм мечтал”, казва той в интервю за Би Би Си.

Според него намереният череп е най-добрият хоминиден екземпляр от анамски австралопитек – най-стария вид австралопитек, живял на Земята преди 4,2 милиона години.

Преди откриването на тази находка се смяташе, че скелетът на австралопитека Люси, който е на 3,2 милиона години, принадлежи към най-ранния клон на най-висшите примати – непосредствените предци на хомо сапиенс. Тази версия обаче вече подлежи на преразгреждане.

Проф. Йоханес Хайле-Селасие с новооткрития череп. Снимка: Природонаучен музей Кливланд

По-рано бе прието, че анамският австралопитек е пряк предшественик на по-късен вид – афарския австралопитек, смятан за предшественик на най-ранните членове на семейството на хоминидите, от които произхожда съвременният човек. А днес учените са на мнение, че двата вида австралопитеци – анамският и афарският – са съществували рамо до рамо поне 100 хиляди години, и първият не е еволюирал пряко от втория, както се смяташе по-рано.

Екипът, който откри черепа, го нарече MRD (на мястото, където е намерен) и съобщи за находката си в списание „Nature“.

Люси вече не е единствената

Когато през 1974 г. бе открит първият скелет на афарски австралопитек, той предизвика истинска сензация. Скелетът беше наречен Люси, по песента на „Бийтълс” „Lucy In The Sky With Diamonds“, звучала на разкопките в момента на откриването му. Сега на Люси може да ѝ се наложи да отстъпи палмата на първенството.

„Този ​​череп изглежда ще стане още една разпознаваема визитна картичка на човешката еволюция“, коментира находката проф. Фред Спър от Лондонския музей по естествена история в списание „Nature“.

Черепът MRD. Снимки: Природонаучен музей Кливланд

Тъй като черепът MRD е много добре запазен, учените са успели да идентифицират черти, които не са били виждани досега в останките на хоминиди. Някои от тях все още са „примитивни”, тоест много подобни на тези, които могат да се наблюдават в най-ранните видове, наподобяващи маймуна: малък мозък и дълъг тесен череп. Други характеристики са придобити по време на еволюцията и се срещат в по-късните видове хоминиди, например ясно изразени черти на лицето и високи скули.

„MRD има набор от примитивни и развити черепни и лицеви черти, каквито не очаквахме да видим в подобен индивид”, отбелязва Хайле-Селасие.

„Досега имаше огромна пропаст между най-ранния известен прародител на човека, който е на около 6 милиона години, и образец като Люси, която е на 2-3 милиона години – обяснява Стефани Мелило от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг. – Най-поразителното при тази находка е, че съчетава морфологичните особености и на двете групи.”

Според учените, най-вероятно малка група анамски австралопитеци е била изолирана от основната популация и за определен период от време е еволюирала в афарски хоминиди, които са се адаптирали към местните характеристики. И двата вида са съществували рамо до рамо, докато не измрели последните представители на анамския клон.

Откриването на черепа MRD не опровергава версията, че видът, към който е принадлежала Люси, е довел до развитието на семейството на хоминидите хомо сапиенс, но дава основание да се смята, че е възможно и други наскоро открити подвидове да са участвали в този процес.

„Дълго време афар австралопитек се смяташе за най-добрия кандидат за прародител на човека, но сега всичко се е променя. Вече можем да разгледаме всички видове, съществували по онова време, и да определим кой от тях е най-сходен с първите представители на човешката раса“, казва проф. Хайле Селасие.

В процеса на човешката еволюция има много звена, които все още не са открити, и намереният череп на анамския австралопитек потвърждава това. Съвместното съществуване на различни видове хоминиди преди повече от 3 милиона години в източната част на африканския континент вероятно има сходни характеристики с процесите, протичащи в Азия и Европа в много по-късен период.

На територията на Евразия преди 50 хиляди години са живели представители на три разклонения – съвременни хора, неандерталци и денисовци – и всички те периодично са влизали в контакт и са се чифтосвали.

„Черепът MRD е отлично допълнение към вкаменелостите на човешката еволюция“, казва проф. Спър.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3