Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Четящият няма свободна ръка, с която да удари

Речта на Георги Господинов на Годишните награди на Столичната библиотека

„Четенето възпитава вкус. А вкусът създава съпротива“, казва Георги Господинов. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Четящият няма свободна ръка, с която да удари

„Четенето възпитава вкус. А вкусът създава съпротива“, казва Георги Господинов. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Четенето на книги е личен естетически и политически въпрос, заяви Георги Господинов днес в Столичната библиотека, където бе обявен за Писател на 2021 г. Отличието е определено според статистиката за най-търсените книги от читателите на библиотеката.

Приза на Господинов връчи кметът на София Йорданка Фандъкова:

„Голямо щастие е за мен – освен висока чест – да връча на един от най-добрите ни писатели може би най-важната награда, наградата на читателите. Библиотеката е място за съхранение на книги, но Столичната библиотека е много повече – тя съхранява духа и това се вижда от празниците, каквито имаме удоволствието на честваме в Столичната библиотека, и не само в тук, в тази сграда. Скъпи библиотечни работници, колеги, благодаря ви от сърце за това, че събирате читателите и писателите на едно място и че повече хора посягат към книгата. Да, има добра новина, 15 хил. нови читатели за 2021 г., какво по-важно от това? Важно е и че развиват възможността за младите хора да се срещат с книгите и още една добра новина за мен, поне от това, което чух – над 50% от читателите са млади хора. Не просто има надежда, живеем във времето, в което нещата се случват и то благодарение на вас, българските писатели и поети – хората, които ни помагат да видим и невидимото. Вървим с маски, затваряме си устата, но слава богу очите ни са отворени за книгата, която ни помага да видим и онова, което не се вижда с просто око“.

Приемайки наградата, Господинов сподели радостта си, че четенето на книги – дори чисто физически – ограничава словото и действието на омразата, защото човекът, който чете, няма свободна ръка, която да удари другия, а освен ръка, няма и свободна мисъл, с която да пише във Фейсбук грозни статуси.

Предлагаме ви пълния текст на речта на Георги Господинов на Годишните награди на Столичната библиотека:

„Благодаря – първо на читателите си. Благодаря на всички читатели въобще, защото без тях тези думи са мъртви. Без да събуждат тези книги с очите си, това се превръща в музей. А библиотеката е живо място.

Всички ние пишем в тишина и четем в тишина, включително в библиотеката, и е много хубаво, че Столична библиотека прави такъв празник, защото е добре веднъж в годината да се чуем и видим. Иначе това е едно невидимо общество, което е страшно важно – обществото на четящите една книга. Представяте ли си как между нас, между пишещите, между писателите, които са тук, и читателите стои една книга. Хората около нея не се познават, може и никога да не се срещнат – това няма никакво значение. Но те водят един непрестанен разговор. Този разговор е най-важното, което се случва, особено днес, особено сега, в едно общество, в което разговорът е приключил, прекъснат е. Така че четенето на книги е възстановяване на разговора – и това е първото важно нещо, което се случва.

Другото важно нещо е, че възпитава вкус. А защо вкусът е важен? Той не е просто някаква естетическа категория. Вкусът е важен, защото създава съпротива. Живеем в доста безвкусни времена, когато е лесно да обясниш света през фалшиви новини, в сайтове за две секунди. Книгата иска бавност, друга скорост, иска потъване. Така че четенето на книги е личен естетически и политически въпрос.

И на трето място, най-важното за мен – четенето на книга възпитава чувствителност. Това да може да влезеш в обувките на един герой, както се казва, да може да те боли през него, е страшно важно за това как се отнасяш към друг, когато затвориш книгата. Този, който чете книга, няма свободна ръка, с която да удари другия. Няма свободна мисъл и свободна ръка, с която да пише във Фейсбук грозни статуси срещу другия. Човекът, който чете, обитава друго пространство. И когато се върне в реалността, той ще бъде поне малко, малко, малко по-чувствителен. Това е смисълът на четенето.

В един любим за мен текст на Борхес се казва, че в един момент всичко се превръща в книги. Рано или късно ние ще се превърнем в книги. Рано или късно това, в което живеем – и дай боже да е по-скоро – тази пандемия ще се превърне в книги и идващите след нас ще разберат нещо от това, което сме преживели. Това е оптимистичен край. Нека има читатели“.

Пълен списък на Годишните награди на Столичната библиотека за 2021 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg