Човекоподобната маймуна Данувиус, прародител на нас, европейците

Останки от скелета на човекоподобна маймуна, живяла преди 11,62 млн. год. на територията на днешна Германия, коренно променя представите ни за ранната еволюция на човешкото семейство, съобщава сп. „Нейчър“. Международен екип от учени от Германия, Канада, България и САЩ публикува описание на създанието, класифицирано в нов род и вид в късния миоцен на Южна Германия. Неизвестеният досега примат, движещ се на два крака милиони години по-рано, отколкото се смяташе, променя научните представи, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент.

Фосилните останки са намерени в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в който са още проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. Откривателите на примата наричат рода „Данувиус“ на името на келтско-римския бог на река Дунав поради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките учените попадат на близо 40 кости, принадлежали на четири индивида – един мъжки, два женски и едно младо същество. Най-много кости са оцелели от мъжкия индивид. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на запазени кости от крайниците от пръстите и прешлените, изследователите са успели да възстановят начина, по който Данувиус се е придвижвал.

„За нас беше учудващо да установим колко по-близки са някои от костите до човешките в сравнение с тези на днешните човекопокобни маймуни“, отбелязва проф. Бьоме.

В сравнение със съвременния човек Данувиус е доста по-дребен, достигал е на височина около 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости, сочат, че женският индивид е тежал около 18 килограма, а мъжкият – около 31 килограма. Имал е плосък и широк гръден кош и удължени поясни прешлени, подобно на човека, което допринася за поставяне на центъра на тежестта над изправените бедра при придвижване на два крака. Изводът на изследователите е, че човешкият ход на два крака вероятно се е появил, макар и за придвижване по дърветата, преди повече от 12 млн. г.

За първи път учените имат възможност да анализират почти изцяло запазени дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни, живели преди толкова много години. Анализите на четирите скелета показват уникално съчетание на елементи, даващи възможност за придвижване по дърветата, във висящо положение с предните крайници, подобно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които показват възможност за изправено придвижване на изпънатите задни крайници, както го правим ние. Тези двигателни умения провокират създаването на нов термин – катерене с изпънати крайници. Дейвид Бигън от университета в Торонто констатира, че този вид придвижване „комбинира човешкия начин на ходене на два крака с този на днешните човекоподобни, които използват основно предните си крайници при придвижване по дърветата“.

Резултатите от изследванията на големия пищял и ставните му повърхности – долната, наречена дистална, и горната – проксимална, показват, че той наистина е можел да ходи с изпънати задни крайници – така, както се придвижват хората. Като първи такива опити и предвид начина му на живот предимно по дървета, най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крака по почти хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава.

„Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък започва, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят днес, а от друга страна – еволюцията на линията, водеща до съвременния човек“, казва проф. д-р Николай Спасов.

Откритието на новия фосилен род Данувиус показва още веднъж важната роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и човека. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за съвременните човекоподобни и човека.

„И още нещо е особено важно в това откритие. Съвсем доскоро се смяташе, че цялата човешка история и предистория е свързана само с Африканския континент. Преди две години наш екип публикува две статии, които показаха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, описан с две известни находки – едната от Гърция, другата от България – би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), тоест първият предчовек. Това означава, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е свързано с произхода на първите предшественици, които водят към човека. Ето че виждаме още веднъж днес с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била изключително важна за първите стъпки, водещи към човека”, добавя проф. д-р Николай Спасов.

Част от фосилите, открити в глинестите отложения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария