ЧРД, Кралю честити и страховити!

Със Стивън Кинг извадихме късмет – особено моето поколение (и малко по-младите). Още нямахме 30, когато Краля на ужаса (който е много повече от крал на ужаса) влезе в живота ни. По това време вятърът на гласността вече беше надупчил Желязната завеса като брюкселска дантела.

Първата му книга, издадена на български език, беше „Мъртвата зона“ през 1986-а, същата година в САЩ излиза „То“. (В момента филмът по „То“ е най-гледаният филм у нас с близо 50 хиляди зрители и 500 хиляди лева приходи.)

„Мъртвата зона“ ни отнесе главите – дотогава не бяхме чели толкова напрегната и увлекателна история, която да съчетава така естествено детектив, психотрилър със свръхестествени елементи, политически трилър и антиутопия (която изглежда, че се сбъдва 30 години по-късно). Освен това, през 1975-а героят му Джон Смит се събужда след 5-годишна кома и е толкова потресен потресен от промените, настъпили в света на рокмузиката, колкото би бил всеки един от нас. Тогава за първи път нашето поколения срещна писател, който не само познаваше, но уважаваше и ценеше не по-малко от нас любимите ни музиканти (за рокмузиката в романите на Кинг може да се напише цяла книга).

Всъщност първата ни среща със Стивън Кинг Кинг беше още по-рано – с пристигането на филма „Сиянието“ (1980) на Стенли Кубрик,  заедно с първите пиратски видеокасети най-късно през 1985 г. Филмът беше без превод, но го изгледах толкова пъти, че го научих наизуст и можех да го превеждам симултанно, когато се събирахме на „на видео“. Друг въпрос е, че самият Стивън Кинг не харесва никак тази екранизация – но това е удобен повод да перифразирам прочутите думи на поета:

„Дори и вие, господин Кинг, не можете да ми забраните да харесвам „Сиянието“.

Когато излиза първата му книга у нас (1986), Кинг вече е издал  11 романа, няколко сборника с разкази, 5-6 заглавия под псевдонима Ричард Бакман… Но втората му книга на български – „Живата факла“, се появи чак през 1989-а. После тоталитаризмът рухна, стената (и завесата) падна и през следващите 3-4 години почти всичко, написано от Кинг, се изсипа като водопад върху българския читател. С  най-голям принос в тази апостолска дейност са преводачите и редакторите от „Плеяда“, издали… близо 60 заглавия – по-лесно е да кажем какво не са издали („Зеленият път“, „Момичето, което обичаше Том Гордън“, „За писането. Мемоари“, „Бурята на века“… и май това е). И след това всичко от Кинг бе отново преиздадено и препреиздадено…

Днес, 21 септември, Стивън Кинг става на 70. Написал е над 50 романа, стотици разкази, десетки заглавия под псевдоним и няколко в сътрудничество с други автори. Почти всичко това е преведено на български и почти всичко е екранизирано за кино или телевизия, в някои случаи и за двете, в някои случаи и по два пъти. (Екранизацията по повестта му „Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк“ е любимият филм за зрителите в най-големият сайт за кино IMDb.) Всичко това стана пред очите ни – и продължава.

Историята не само не свършва, но продължава с пълна газ: само през тази юбилейна година Стивън Кинг може да се похвали с два сериала („Мъглата“ и „Мистър Мерцедес“), два филма („Тъмната кула“ и „То“), още два филма по „Нетфликс“ („1922“ и „Играта на Джералд“), а в Америка излизат и два нови романа – какво по-хубаво от това?

Честит рожден ден, Ваше величество!