Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Да опитомиш Антоан дьо Сент-Екзюпери

Правата за „Малкия принц“ паднаха, всеки го издава

На 1 януари 2015 г. изтекоха авторските права на покойния от 70 години Антоан дьо Сент-Екзюпери и издателите по света се втурнаха през глава да покажат свой Малък принц. - Да опитомиш Антоан дьо Сент-Екзюпери

На 1 януари 2015 г. изтекоха авторските права на покойния от 70 години Антоан дьо Сент-Екзюпери и издателите по света се втурнаха през глава да покажат свой Малък принц.

Всеки, който е посетил голяма книжарница в последните седмици, е забелязал един обособен кът на Малкия принц. Приближил се е, огледал е книгите и е забелязал, че са различни – не просто различни формати, оформления, преводи, едно- или двуезични издания, но и от различни издателства. Причината – на 1 януари 2015 г. изтекоха авторските права на покойния от 70 години Антоан дьо Сент-Екзюпери и издателите по света се втурнаха да покажат свой Малък принц.

За последните 20 години „Малкият принц“ на български език се разпространява от издателство „Лъчезар Минчев“, а преводът е подписан от самия Минчев. За тези две десетилетия той е пуснал множество тиражи на култовата книга, в няколко различни формата и качество от средно до луксозно. Именно от Екзюпери през годините идва и огромната част от приходите на издателството, което иначе приоритетно залага на по-некомерсиални книги.

Сега нещата се обръщат – вече всеки може да издаде „Малкият принц“, може да го направи по какъвто начин пожелае и според презентацията си пред читателите да спечели много или да се провали тежко.

Малкият принц на рафта

Първите, които се възползваха от новоотворената ниша, бяха издателство „Апостроф“ – с компактна и елегантна тъмносиня книжка на повече от достъпна цена – 3,99 лева. В сегмента с евтината книга обаче печели „Хермес“, които добавиха „Малкият принц“ към серията си „Златно перо“ и я разпространяват за едва 3,50 лв.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Последваха и две двуезични издания – на „Колибри“ (16 лв.) и на „Веси“, специализирано в чуждоезична литература. Освен това и двете издателства не се ограничават само до това – „Колибри“ пуснаха и само текста на български (15 лв.), а „Веси“ издадоха книгата и с твърди (18 лв.), и с меки корици (10 лв.). Оформлението обаче е различно – при „Колибри“ книгите са в нестандартен квадратен формат, докато в другия случай са в класическия 15×21.

При „Апостроф“, „Хермес“ и „Колибри“ е ползван първият превод на Екзюпери – на Константин Константинов (от 1962 г.). В случая с „Веси“ авторството на преводния текст е неясно – то е подписано от името на издателството.

Интересен проект готвят и от „Сиела“. Той ще е напълно готов и ще се появи в края на април или началото на май – и за разлика от останалите в бранша у нас ще заложи не само на изцяло нов превод (дело на Валентина Бояджиева), но и ще експериментира с нови илюстрации, а не оригиналните на Екзюпери. Рисунките ще са на Дамян Дамянов. Разбира се, ще има и второ издание на „Сиела“ – с оригиналите на Екзюпери и отново в превод на Бояджиева. Засега от издателството не коментират цени.

Анонимното до момента издателство „Атеа“ пък излезе с любопитен проект на автора Катерина Милушева – наръч картички, посветени на Малкия принц и историята му, които може да се изпратят до приятел. Цената е 10 лева, а изданието е оформено като подаръчно.

По 10 клиенти за 10 бедни кръчмари

„Разбирам тези [издателства], които направиха двуезични издания. Такова нямаше и засега ние нямаме намерение да правим – коментира пред „Площад Славейков“ Лъчезар Минчев. – Но за българските нямам друго обяснение, освен че искат да включат това престижно заглавие в списъка си и да се опитат да спечелят пари с него. Само по себе си, в това няма нищо лошо, но последното няма да стане и ще обясня защо“, заяви той в пространен коментар, който можете да прочетете в сайта в следващите дни.

the-little-prince-original

Първите, които се възползваха от новоотворената ниша, бяха издателство „Апостроф“ – с компактна и елегантна тъмносиня книжка на повече от достъпна цена – 3,99 лева.

Минчев обяснява първо за качеството – че то вече е паднало и е невъзможно книга за 3-4 лева да се сравнява с такава, продавана за 10-15. „Но пък на пазара има и салам по 8 лева, и по 25 лева. Лошото е само, че книгата не е салам“, признава той.

По отношение на парите издателят си служи с доста силен, макар и схематичен пример: „Да си представим, че на морето, на плажа, има една кръчма, където всяка година 100 клиенти ходят цяло лято и има един сравнително заможен кръчмар. И те са доволни, и той е доволен. Това обаче се разбира от едни юнаци, те отиват, отбутват кръчмата и кръчмаря настрани и правят още 9 кръчми с още деветима кръчмари. А клиентите са все 100. И какво става на следващата година? 10 бедни кръчми с по 10 клиенти и 10 бедни кръчмари. Каквото и да правят, никоя от тези кръчми вече няма да бъде онази, първата, със 100-те доволни клиенти и сравнително заможния кръчмар. Всички ще свалят цените, но без резултат. Търговията на плажа ще западне и накрая всички клиенти ще отидат в дискотеката, която е единствена. Или ще си стоят по квартирите и ще ходят на разходка по брега“.

Има ли всъщност пазар?

„Фактът, че една книга се публикува от няколко издателства, а по всяка вероятност броят им ще расте, може да бъде обяснен с един от най-елементарните и извечни пазарни принципи – ако за даден продукт има пазар, то той се произвежда и предлага на потребителите“, коментира пред „Площад Славейков“ Стела Маркова, мениджър Маркетинг и връзки с обществеността на водещ дистрибутор на книги в България.

„Всеизвестно е, че в общия случай за читателите името на издателя има от нулево до минимално значение. Прибавяйки към този фактор и фетишизма към притежание на класическо произведение (в случая кратко като форма и на достъпна цена), може да се направи напълно оптимистична и смея да кажа, реалистична прогноза по-скоро за добра пазарна реализация, отколкото за пренасищане“, смята тя.

Кой ще спаси Антоан дьо Сент-Екзюпери?

Историята на написването на „Малкият принц“ е всеизвестна. В края на 1935 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери и навигаторът му разбиват самолета си в пустинята Сахара след 18 часа и половина във въздуха в опит да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат награда от 150 хиляди франка.

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Антоан дьо Сент-Екзюпери

И двамата оцеляват, но ги застига бързо обезводняване. Картите, които носят със себе си, са примитивни и заблуждаващи и те се загубват, докато със себе си имат едва няколко зърна грозде, портокал и малко вино – провизии, стигащи им за един ден.

На втория ден започват халюцинациите им, а самият Екзюпери по-късно свидетелства, че е срещнал фенек, което може би го вдъхновява за Лисицата в „Малкият принц“. На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им.

Днес Екзюпери вече е навсякъде и читателите изглежда не могат да му се наситят. Въпросът е дали той няма да се окаже в позицията на слона, погълнат от боа? Или по-лошото – да бъде опитомен от българските книгоиздатели…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах