Да, в нея са се вселили Джанис Джоплин и Тина Търнър

Блусът не е сред най-любимите стилове на българската публика. Вероятно затова и гостувалите у нас през последните години блус величия не са никак много, а повечето от дори не стигат до зала 1 на НДК. Миналата година жива легенда на блус хармониката като Шугар Блу се представи в „София лайв клуб“, а миналата седмица най-добрата нова българска блусрок група (начело с изключителния Ангел Дюлгеров – китара и вокал) направи промоция на много добрия си втори албум в още по-малкия клуб „Строежа“.

От снощи, 4 декември 2018 г., вече не съм толкова сигурен, че у нас блусът не на особена почит. Без притеснение от клишето мога да кажа, че зала 1 се оказа тясна за почитателите на Бет Харт (защото хората бяха насядали и по стъпалата). Билетите бяха разпродадени дори без някаква особена реклама. И много от присъстващите познаваха песните още от първия тон или акорд.

Около 4000 щастливи хора в НДК имаха възможността на живо да се убедят, че думите на Джо Бонамаса, който смята, че в Бен Харт са се преродили едновременно Джанис Джоплин и Тина Търнър, не просто рекламна измислица.

Концертът започна с една от най-великите балади на Дони Хатауей „I Love You More Than You“ll Ever Know“ от репертоара на Бет с Бонамаса и сигурно накара мнозина да се замислят дали пък някой ден няма да ги огрее късмета двамата да дойдат заедно. А може би не – Бет Харт пее така, че едва ли докато я слуша някой може да си мисли дали пък с друг китарист няма да стане по-добре. Нейният мощен драматичен глас не оставя на публиката никаква друга възможност, освен да слуша в захлас и да съпреживява.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Струва ми се, че зала 1 не е ставала свидетел на толкова голяма блус вечер от 2007 г. насам, когато тук бе концертът на Гари Мур. В момента за този вечен стил гласът на Бет Харт е това, което беше неговата китара – способен да изразява цялата гама емоции от плаха нежност до животинска страст и убийствена ярост. Тя просто е феноменална блусрок певица в разцвета на силите и възможностите си.

Преди началото на концерта, на пода на сцената, така че публиката не го виждаше, бе поставен електронен часовник, чийто червени цифри отброяваха обратно 90 минути. Това време бе просрочено почти с десет минути, когато Бет Харт каза довиждане на почитателите. А след това излезе отново и пя още 20 минути.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

За двата часа на концерта чухме доста от най-популярните ѝ хитове, парчета от последните ѝ албуми, както и кавъри на артисти като Били Холидей, Ета Джеймс, Том Уейтс. В някои изпълнения тя сядаше зад пианото (в две дори остана съвсем сама на сцената), в други се разходи из публиката, ръкуваше се и се прегръщаше с почитателите си, дори се разписа на една китара кой знае как вкарана от фен-късметлия в залата.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

От кратките интродукции, предшестващи някои от песните, научихме лични подробности за борбата ѝ с биполярното разстройство, алкохола и наркотиците, както и че вече от четири години е напълно трезва. Публиката обаче си тръгна пияна от качествен 40-градусов блус. Хубавата музика има това алкохолно качество, но без махмурлука и останалите недостатъци. Пристрастяването обаче е налице.

Надяваме се Бет Харт да направи това, което обеща на сбогуване:

„Ще дойда пак. И пак, и пак, и пак“.

Сетлист на концерта на Бет Харт в зала 1 на НДК:

1. 1. I Love You More Than You“ll Ever Know
      2. Better Man
      3. Close To My Fire
      4. Baddest Blues
      5. I’ll Take Care of You
      6. Bottle of Jesus
      7. Jazz Man
      8. Love Is a Lie
      9. Waterfall
      10. Lift You Up
      11. Why Don’t You Do Right?
      12. I’d Rather Go Blind
      13. There in Your Heart
      14. Mama This Is For You
      15. My California
      16. Trouble
      17. Chocolate Jesus
      18. Fire on the Floor

„Ще дойда пак. И пак, и пак, и пак“, обеща Бет Харт. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков