Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Денят, в който вестниците ще умрат

Печатът се оказа в смъртоносно менгеме – от една страна го мачка политико-олигархията, от друга - новите демократи

Медиите като цяло, но най-вече вестниците, бяха превърнати в удобния виновник за всичко. От една страна никой не ги чете, от друга страна им се приписва смъртоносно за обществото влияние. - Денят, в който вестниците ще умрат

Медиите като цяло, но най-вече вестниците, бяха превърнати в удобния виновник за всичко. От една страна никой не ги чете, от друга страна им се приписва смъртоносно за обществото влияние.

Не, този ден още не е дошъл, макар че некрологът е готов отдавна. Хартиените вестници са в криза вече повече от 15 години в цял свят. В България кризата дойде, кактт е обичайно при нас, близо пет години по-късно. Причините за проблемите са много, но могат да се обобщят с една дума: интернет. Поне това е душманинът, който мъчи вестниците в останалите страни на планетата.

Интернет направи всяка информация – вярна или невярна, безплатна, лесно достъпна и светкавична. Хората свикнаха да се информират, без да плащат за това, както иначе се налага при вестниците. Големи издания започнаха да уволняват журналисти, а някои дори затвориха или минаха само в онлайн вариант.

У нас интернет и икономическата криза също си казаха думата и вестниците едва кретат. Има обаче и други причини, та ако ще обобщаваме с една дума защо газетите не вървят в България, то преди интернет трябва да напишем: олигархия.

Вестниците в България биват усилено компрометирани от най-общо казано две политическо-орлигархични групи, борещи се за влияние. Имаме изданията на Прокопиев и изданията на Пеевски. А помежду им горкият читател, който е насъскван да не вярва на нито един от тях или да се отказва от информациите им, не защото са некачествени или неверни, а защото идват от грешния лагер. Това нанася огромни щети не само на вестникарския бизнес и на журналистиката като цяло, но и на нивото на информираност и демократичност на обществото.

Тия дни проследих една бурна дискусия във Фейсбук, в която се сблъскаха няколко от най-острите позиции, касаещи българската журналистика. Под статус: „Не знам дали си давате сметка, че загубиха трибуна такива пера като Веселина Седларска, Елена Кодинова и Любослава Русева”, започна разговор между настоящи и бивши журналисти, в който в някакъв момент се намеси остро Протестна мрежа. Спорът се превърна във война. Но няма да отегчавам с преразкази читателите, които не са го проследили. Русева и Кодинова определено са журналисти, чиято позиция по време на протеста кара всеки самообявил се за демократ да вади калашник и да подкарва журналята към Сибир. Седларска пък не споделя десни и либерални идеи, което също я хвърля в боклука на журналистиката според привържениците на тези идеи. Нищо, че талантът й е безспорен, а текстовете изключително добри. Талантът на Русева и Кодинова също е ясен. Може би затова и точно срещу тях се насочиха най-големите атаки.

От спора обаче могат да се направят някои важни изводи:

1. Протестна мрежа или хора, които са свързвани с нея, са се превърнали в острието на сили, които май не са точно онези, събудили протестите преди две години;

2. Добър журналист за масата означава журналист, който казва онова, което ти мислиш;

3. Добър журналист е само онзи журналист, който работи в издания на „твоята” групировка;

4. Всъщност добър журналист няма, защото каквото и да пише, казва, анализира, разследва, в редакцията му някой някога е написал нещо тъпо и то дискредитира работата на всички в това издание завинаги;

5. Добър журналист няма, защото изданията, в които работи, рано или късно минават през ръцете на някой олигарх;

6. Българинът не е готов да приеме позиция, която не отговаря на неговата. Свободата на възгледите е ценност, ама само за него, и другите нямат право на нея.

А аз лично си направих и малко по-различни изводи. Протестна мрежа се занимава основно с две теми. Поне публично, това, което скромни и неизкушени наблюдатели като мен могат да видят. Темите им са КТБ и определени вестници.

Борбата срещу КТБ и Пеевски е обявена за борба срещу мафията. Шумът от уж успехите им е голям, само дето си го вдигат сами. Обаче освен думите и намеренията, ако преценим и крайният резултат, то той е доста интересен. КТБ фалира, някогашният приятел и настоящ враг на Пеевски Цветан Василев трябваше да бяга.

Дали това е добре или зле?

На този етап Пеевски или КОЙ-то и да седи зад него си уреди личните сметки. Протестът беше срещу олигархията, но всъщност в крайна сметка успя да уреди сметките на единия олигарх с другия. И да върне Бойко Борисов на власт. Дали Борисов е използвал безспорния си политически усет и е успял да се възползва от протеста впоследствие, или още в началото е имал хора в него, които да го направляват, не мога да кажа. Или поне да докажа. Всъщност Русева предупреждаваше през цялото време за това. Но тя вече е дискредитиран журналист заради посочените горе шест извода. Това не е ли твърде удобно?

Втората основна тема на ПМ са вестниците и журналистите. На такава бива подлаган всеки, който се съмнява или не споделя вижданията им. От онзи Фейсбук спор се видя до каква степен. В интерес на истината реакциите на Протестна мрежа срещу журналисти и медии е истерична. Сипят се обвинения на килограм без никакво доказателства и в крайна сметка оставят един горчив привкус, че всички са маскари. Даже и като пишат добри работи – пак защото не са от нашите. Сега, че журналистите са стадо, пълно с мърши, си е факт. Но не съм видял атаки срещу мършите. Стреля се по другите, онези, които се съмняват.

Така медиите като цяло, но най-вече вестниците, бяха превърнати в удобния виновник за всичко. От една страна никой не ги чете, от друга страна им се приписва смъртоносно за обществото влияние.

В цитирания от мен разговор имаше интересни неща. Например, че проблемът на медиите в България всъщност е съвсем друг. Монополът. Пеевски държи разпространението на вестници и само с неговата благословия те се продават навсякъде в страната. Красимир Гергов пък държеше години наред рекламата и само след негова благословия рекламните агенции работят с медии. А една медия се издържа от две пера: продажби и реклами. При положение, че тези две пера се държат от по един човек, подчинението им на силните на деня е програмирано. И Протестна мрежа да си направят вестник, и тях ще ги сполети същото.
Само дето аз не съм останал с впечатление, че те се стремят към алтернативен модел в журналистиката. Желанието им е по-скоро неудобните за тях да замлъкнат. Неудобни, разбира се, са всички онези псевдо-журналисти, които изсипват лъжи, дискредитират и провеждат пропаганда. А между другото и журналистите, чиито тези не съвпадат с техните. И които не просто задават въпроси, а имат и отговори.

Така вестниците се оказаха в смъртоносно менгеме – от една страна ги мачка политико-олигархията, от друга – новите демократи. Така че, ако дойде последният ден на вестниците скоро, то за разлика от останалия свят у нас ще ги е съсипал не интернет, а политиците. Който и лагер да спечели, ще си остави вероятно един вестник за хубост, както бе по времето на социализма. И в него правилните, тоест нашите журналисти, всеки ден ще пишат:

„Здравейте, вие сте винаги прави, млади и безспорно успели”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах