Свободата на медиите и медийният плурализъм в Европейския съюз продължиха да се влошават през 2025 г., показва новият доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties) „Свобода на медиите 2026“, публикуван вчера. Нарастващата концентрация на медийната собственост, непрозрачните структури на управление и политизирането на държавната реклама подкопават разнообразието и независимостта на медийните пазари, докато политическата намеса все по-често отслабва обществените медии и регулаторните органи, се казва в доклада.
Една от големите опасности за България, посочена в доклада, е високата концентрация на българския медиен пазар. В текста са споменати две медийни компании – bTV, собственост на чешкия инвестиционен фонд PPF, и Nova, придобита от United Group през 2021 г., които контролират 92% от пазарния дял. Съюзът за граждански свободи в Европа отбелязва, че и двете медийни групи са били обект на международни скандали и са понесли обвинения, че не са реагирали достатъчно, когато техни журналисти са били подложени на политически натиск.
Обществените медии – БНТ, БНР и БТА – също са посочени като уязвима зона. В доклада се отбелязва, че политическото влияние, недостатъчното финансиране и проблемите с прозрачността продължават да възпрепятстват реалната независимост на обществените медии в България. Особено внимание е отделено на Съвета за електронни медии, който не успява да поддържа политическа независимост. Невъзможността в продължение на три години да бъде избран нов генерален директор на БНТ допълнително е накърнила доверието в регулатора и в обществената телевизия.
Доверието в медиите като цяло в България остава критично ниско. Според доклада то е спаднало до 26% през 2025 г., като България е посочена редом с Гърция и Румъния сред страните с най-ниско доверие в медиите в ЕС. Докладът свързва това с нестабилната политическа среда, но отбелязва и висок дял на избягване на новини — 63%.
Делата шамари продължават да са сериозен проблем а България е пропуснала срока за въвеждането на Европейския акт за свобода на медиите, няма движение и по законопроекта за транспониране на Директивата срещу делата шамари.
Общите констатации от доклада не са обнадеждаващи:
Концентрацията на медийната собственост продължава да нараства в Европейския съюз през 2025 г. Медийната собственост остава непрозрачна поради недостатъчно законодателство в областта. Примери за това са Хърватия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия и Словения.
Прозрачността на медийната собственост остава нетрайна и незадоволителна: фрагментирани бази данни предоставят основна контактна информация, но прикриват крайните действителни собственици. Примери: България, Хърватия, Дания, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Словения, Испания.
Държавната реклама е жизненоважен, но често манипулиран източник на приходи за медиите в ЕС. Макар Европейския акт за медийна свобода да изисква прозрачни и обективни критерии за разпределение, в много държави членки държавната реклама се използва за политическо влияние. Наблюдават се две групи: държави с добра регулация и активни усилия за справедливо разпределение, и такива, в които финансирането изкривява пазара и подкопава редакционната независимост. Лоши примери са Хърватия, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Словения.
Обществените медии на много места в ЕС са белязани от сериозна системна политическа намеса, бюджетни съкращения и структурни промени, които застрашиха дейността им. Примери: България, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Румъния, Словакия, Испания.
Независимостта на медийните и телекомуникационните регулатори все по-често се подкопава от пряк политически натиск или косвен – чрез бюджетни съкращения. Примери са Белгия, България, Хърватия, Дания, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Словения, Словакия, Испания.
Сигурността на журналистите достигна критична точка през 2025 г., белязана от насилие и съдебен тормоз. В Италия и Гърция бяха извършени атаки с експлозиви срещу репортери, а 20 италиански журналисти все още са под денонощна полицейска защита. Клеветническите кампании от страна на официални лица се засилиха в Малта и Унгария, а насилието по време на протести срещу отразяващите журналисти продължи в страни като Франция и Германия. Наблюдението също остава заплаха – в Италия и Румъния са използвани шпионски софтуери срещу журналисти, но в Словения и Латвия се отбелязва известен напредък за ограничаването на такива случаи. Повечето държави членки продължават да пренебрегват препоръките за по-добра защита на журналистите.
Общественото доверие в медиите в ЕС остава силно поляризирано. Докато държави като Германия (83%) и Ирландия (72%) отчитат много високо доверие, то в Гърция (22%), Румъния (26,9%) и България (26%) то е критично ниско. Съществуват значителни разделения в това отношение и в зависимост от политически, етнически и езикови признаци. Недоверието към традиционните медии насочва голяма част от аудиторията към онлайн платформи – например в Унгария.
Свободата на изразяване продължава да бъде подкопавана от онлайн езика на омразата и дезинформацията. През 2025 г. бе отчетен рекорден брой сериозни атаки (377) срещу журналисти, включително заплахи за убийство. Белгия, Хърватия, Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Румъния, Словакия.
Прилагането на ключовите законодателни актове на ЕС в областта на медиите изостава. Много държави членки все още не са приели необходимото законодателство за изпълнение на EMFA, а Унгария дори е завела дело пред Съда на ЕС с цел отмяна на ключови части от закона.
Успоредно с това сигурността на журналистите достига критична точка, като в редица държави членки се съобщава за нарастващо насилие, съдебен тормоз, клеветнически кампании и наблюдение срещу независимите журналисти. Общественото доверие в медиите остава силно поляризирано, с отчетливи различия между държавите и общностите, докато онлайн дезинформацията и езикът на омразата продължават да ескалират, допринасяйки за рекорден брой атаки срещу журналисти.
