Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Ан Карсън за Нобела: Пиех чай и чистех пода, когато разбрах

Не мисля, че съм интересна или значима, просто търся начин да избягвам скуката, казва канадската писателка

Ан Карсън в дома си в Рейкявик, когато научава новината. Снимка: Робърт Къри - Ан Карсън за Нобела: Пиех чай и чистех пода, когато разбрах

Ан Карсън в дома си в Рейкявик, когато научава новината. Снимка: Робърт Къри

Единственото с думата „лудост“ успя Ан Карсън да реагира на новината, че е тазгодишната носителка на Нобеловата награда за литература. 76-годишната канадка стана лауреатка вчера, 8 октомври, и часове след признанието, все още не знае как да реагира.

„Вие всички сте луди“, казва тя в първото си телефонно интервю за Кралската шведска академия.

Никой не може да очаква подобно признание, казва Карсън и споделя плановете си за живота си след наградата: първо ще отиде да се разходи в гората близо до дома си в Рейкявик, Исландия, и „да чуе тишината“, вместо да трябва да отговаря на телефонни обаждания. След това ще дари парите за благотворителност. Признанието идва с 12 млн. шведски крони (малко над 1 млн. евро).

„Имаме приятел, който се нуждае от къща. Често даряваме и на „Лекари без граници“. Съжалявам, че не съм особено драматична, за нас това е обикновен ден“, казва Карсън.

От 2022 г. тя и съпругът ú имат исландско гражданство, като най-привлекателното за нея в Рейкявик, е че може да слуша вятъра и „почти всеки, когото срещаме, е поет или поне така казват“. Семейството е започнало редовно да посещава страната още от 2008 г.

„Просто ядях крекери и пиех чаша чай, нищо драматично – разказва Карсън как е научила новината. – Беше все още сутрин, четях London Review of books. Забелязах, че подът трябва да се почисти и станах да го свърша. Тогава започнаха всички обаждания, а аз ги отклонявах, защото обикновено никога не вдигам.“

„Длъжници сте ми – обажда се отстрани Робърт Къри, който се представя просто като „съпругът“. – Аз я накарах да ви върне обаждането.“

Творчеството си Карсън определя като „непредвидено“:

„Не мисля, че съм интересна или значима. Критерият ми какво правя е просто да избягвам скуката. Да чистя пода, да чета Омир… Животът е скучен и човек трябва да прави нещо с него.“

Разговорът с Нобеловия комитет е бил изпълнен с паузи, споделя Карсън в друго интервю за RÚV, Исландската национална радио- и телевизионна компания.

„Те имаха обичайните въпроси, а аз нямах отговори“, допълва писателката.

Попитана дали това ще промени продажбите на книгите ú, Карсън казва, че „със сигурност издателите им се надяват на това“ и очаква да получи стикер на кориците на книгите си. А за това, че Нобеловият комитет тази година е предпочел да награди поет, вместо романист, тя има просто обяснение:

„Вероятно поезията е малко по-полезна, защото е по-бърза и всеки бърза за някъде. Добра е, защото е кратка. Освен Омир“.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.