Българи – You Nazi и в Берлин

Берлинската прокуратура вече идентифицира и мъжа, съборил с ритник жена по стълбите на метрото в германската столица. Фактическият извършител е наш сънародник… съгражданин… какво значение има? И кого да мразим сега?

Говорителят на берлинската прокуратура Мартин Щелтнер потвърди пред „24 часа“, че не само един от компанията, а и самият човек, извършил нападението, е българин. Целият досегашен хор от безумни приказки за „бежанците”, „мигрантите”, „ислямската напаст”, „рЕзаните“ и прочие глупости би трябвало да замлъкне на секундата.

Разбира се, това няма да се случи. Както казва германско-българският писател Троянов, в страните от бившия Източен блок ксенофобията е особено силна. Бих добавил, че и безсрамието е на почит. Всички, които дълго припомняха безобразията от Кьолн миналата Коледа и обвиняваха бежанците от ислямския свят за нападението в берлинското метро, сега ще започнат нова песен.

Така наречените им „аргументи” са колкото жалки, толкова и предвидими.

Първо, кой казва, че „българин” е същото като „български гражданин”? Та ние, истинските българи, сме горди арийци (или хуни, или траки, както предпочитате), докато част от хората с български лични документи не са като нас, ами са съответно „мангали”, „турчоля”, „еврей” (задължително с „й” в множествено число) и… споменах ли „рЕзани”? Тоест има разлика между гордия българин (извинявам се, гордия Balgarin) и негодника, криещ своята расова и верска непълноценност зад нашия чист и свят национален герб. Човекът с ритниците може и да има български паспорт, но всъщност сигурно е „мангал” или „рЕзан”, което го прави турчин, сиреч мюсюлманин, тоест арабин, демек бежанец, ох, не, не бежанец, а икономически мигрант… Пък то Народът-Няма-Какво-Да-Яде, а вие либерастите тука бежанците ще ми защитавате, ама-ха! Вие Кьолн помните ли? Вие знаете ли, че интеграция с тия (пардон, с „тЕя”) не може да има? Вие знаете ли, че нас петстотин години ей такива са ни клали? А?

Второ, сигурно злите германци или – да си го кажем правичката – страховитите еврогейове, които са си недобити при Сталинград фашисти (нищо, че същевременно са и либерасти, той фашизмът си върви с либерастията, не си пречат), толкова силно мразят нашата изстрадала България, че приписват злодеянията, извършени от бежанци не на кого да е, а именно на нас, невинните българи. Соросоиден заговор, честно ви казвам!

Трето, бе к’ва жена, бе! Сигурно си го е просела. Те там по чужбините всичките са едни леки такива, аз я знам тая, бил съм със сестра й и не беше нищо особено. Айде, моля ви се, не стана ли ясно, че Народът-Няма-Какво-Да-Яде, та ни занимавате с някаква си там разглезена либерал-фашистка от гнилия Запад, дето някой я е ощипал мило и любовно, а тя сега пищи, щото не знае къде е хубавото. Ми като не ще, к’во е тръгнала само по метрото, па сигур и с панталони, а не с полата доземи на прабаба си.

Хората, които прибързано наругаха бежанците и биха избълвали такива приказки, са същите, които много се зарадваха, че битите в Бидгошч са повече турци, отколкото българи. Към способните на такова „мислене“ може да се изпитва само презрение. За тях подхожда изразът „Българи – You Nazi“.

Нямаше изобщо да си дам труда да пиша този текст (и още повече горните три отвратителни абзаца), ако този тип мислене не се беше превърнал в реалност. Динковизацията на публичното говорене, пълното безсрамие, простащината, лъжата и безчовечността неусетно станаха страшен проблем в България. Нацията ни се обуначва с всеки изминал ден и всяко що-годе по-нормално мнение се дави в океана от храчки на кресливи „патриоти”.

Нещастникът, който нападна жена, можеше да я убие и то в гръб, но той не успява да ме накара да се срамувам, че съм българин. Освен нормални хора, във всяка нация има и идиоти. Но глупаците, способни да крещят срещу „бежЕМци, еврогейове, либерасти“, марсианци, а може би и срещу четирите годишни времена, само и само да не погледнат в уродливия мрак на собствените си мозъчета – ето те могат да предизвикат у мен срам, че съм им сънародник.

И понеже ми е приятно такива полухора да ме смятат за „фашист”, а не искам да минавам за излишно толерантен към диващината, направо си признавам, че вече виждам сценариите за доброзорното им превъзпитание.

Последните ми остатъци от толерантност стигат, колкото и аз като един български журналист да попитам: а как ли се чувства ритнатата жена?