Джихад заради Симеон Сакскобургготски

Джихадистите на монархията секат публично главите на неверниците

 - Джихад заради Симеон Сакскобургготски

След интервюто на Симеон Сакскобургготски по CNN, в което цар Борис Трети бе наречен „българския Шиндлер“, както и открито бе поставен въпрос за вписването му в листата на праведниците в Израел, в медиите се разрази монархическа буря.

Естествено е, че привържениците на монархията и на последния цар Борис Трети са недоволни и бурно реагират на всяко съмнение за неговия политически и морален интегритет, най-силно оспорен в историята с преследванията срещу българските евреи, които някои наричат „спасение“, а самите евреи „оцеляване“ (официална формулировка на еврейската организация „Шалом“).

Тези привърженици обаче организираха истински Джихад срещу един мой СТАТУС във Фейсбук, с което, както и досега, се опитват да подлагат на публичен линч несъгласните с техните идолопоклоннически тези. Несъгласните като мен са обсипани с хиляди епитети (те са „неблагодарни евреи“, „комунисти“, „болшевики“, „агенти на ДС“, спестявам за читателите многобройни епитети от рода на „еврейска пачавра“ и други подобни, които се появяват в коментарите под техните царски панагерики). За информация може любопитстващите да погледнат стените във Фeйсбук на Манол Глишев, на Даниела Горчева, на Георги Боздуганов и други царедворци. (Позволявам си да дам тази препоръка, тъй като въпросните спорят не с моя публикация, а със статус, предназначен само за кръг от приятели).

Удивителното е, че това става след като съм написала над 500 страници по проблема, включително книгата „Ти вярваш“, в която нюансирано е разгледан въпросът за заслугите за спасението на евреите и за вината за техните преследвания. Джихадистите обаче не четат книги, те четат статуси, знайно е, или „свещената книга“, в случая указанията на сайта kingsimeon.

Andre Rieu / Андре Рийо

Тук обаче възниква важен етичен въпрос, който вече има отношение не към интегритета на починалия монарх, а към техния собствен интегритет.

Манол Глишев ми приписва несъществуващи тези (във Фейсбук статусите си ме квалифицира като „цинична”, „арогантна”, „неблагодарна” и прочее любезности), които представят по карикатурен начин не само изградената вече позиция за този сложен исторически период, но и реакциите по него. За сведение на господин Глишев, който очевидно напоследък се е вдъхновил от царското спасение – по въпроса са изписани тонове книги, статии, доклади, представляващи хиляди и хиляди страници, съгласувани с историческите центрове за изследване на Холокоста, които се намират в Йерусалим, Вашингтон, Берлин, Париж. Само заглавията за ролята на Борис Трети представляват над 200 страници. Над 15 хиляди страници са само на български (публикации и документи). След като проучи част от този масив (което не става чрез четене на статуси във Фейсбук), господин Глишев може би ще има морално-етичното право да се изкаже по въпроса. За момента това обаче още не се е случило.

Психиатърът Боздуганов от своя страна не само ме нарича в медиите „национален клеветник“ заради мнението ми относно интервюто на Симеон Сакскобургготски, но и си позволява да ме заплашва. Истински джихадист на монархията! От името на кого, питам, са зловещите заклинания, които отправя? И с какво всъщност ме заплашва, също питам? Ще ме вкара в психиатрия, както правеха с несъгласните едно време, или в затвора?

Тези въпроси са съществени, не заради предмета на спора, който няколко монархично настроени индивиди в Израел и в България водят със световно авторитетни исторически центрове за изследване на Холокоста (Господин Глишев да не ми привежда за пример Хана Аренд, единственото интернационално име, което му е известно, а да прочете съвременните публикации, които напълно оборват нейните тези от 1962 г., както и предговора към новото френско издание на книгата й „Айхман в Йерусалим“, който точно номерира списъка от нейни фактически и логически грешки в текста). Тук не става дума и за същината на спора, в който въпросните Боздуганов, Глишев и техни подгласници влизат просто „боси и по бели гащи“, както се казва, срещу огромната стена от научни доказателства и аргументи, която дори не са забелязали. Става дума за методи на репресия, които някои хора, подкрепяни от официални кръгове, си позволяват да упражняват срещу свои опоненти. Включително срещу техни статуси във Фейсбук.

CLSTR

Намирам това за абсолютно скандално и напълно идентично с методите на ДС, на които съм била жертва в миналото и поради това познавам добре. Не виждам никаква разлика. И тъй като Боздуганов, психиатър по професия, не е никакъв „историк“, а обикновен дилетант, както и дилетанти и обикновени преписвачи по историята на Холокоста са Глишев, Михайлов, Горчева и други пропагандисти, възмущението ми е към онези, които стоят зад тях, опитват се да дърпат конците на политическото интригатство, използвайки за целта идеология, сътворена в собствената им лаборатория, и си служат с полицейски методи, които могат да бъдат приложени към абсолютно всеки, който по някакъв въпрос не е съгласен с тях.

Това е сега същината на проблема. Заслужава да се замислим върху него.

Bookshop 728×90