Екологично чистият имидж все по-важен в културата

Шотландската национална портретна галерия влезе в списъка на институциите, които отказват да бъдат спонсорирани от „Бритиш Петролиум“ (международният енергиен гигант със седалище в Лондон). От галерията дадоха да се разбере, че причината е в климатичните изменения.

Съвсем наскоро Кралската Шекспирова компания обяви прекратяването на дългосрочно партньорство с петролодобивния гигант. От BP се надяваха това са остане единичен случай. Но не остана, пише Би Би Си – дори напротив. Броят на културните институции, които са готови да загубят пари, за да запазят името си (екологично) чисто и да не бъдат свързвани с компании, за които се смята, че вредят на околната среда, изглежда ще нараства.

Сега вниманието е приковано към въпроса ще се откажат ли Британския музей и Кралската опера от дългогодишното си партньорство с BP (Националната портретна галерия успя да се измъкне временно от проблема, като обяви, че затваря врати за три години).

Вижте още: НАЦИОНАЛНАТА ПОРТРЕТНА ГАЛЕРИЯ В ЛОНДОН НА ТУРНЕ ЗАРАДИ РЕМОНТ

Обществеността очаква реални промени в политиката на всички културни институции, заявили своята привързаност към идеята за екологична отговорност. Но поне на няколко от служителите ще им стане по-трудно – това са хората, чиято работа е да събират пари и да осигуряват спонсори. Тази работа никога не е била лесна, но през последната година става доста по-трудна.

СЛЕД ОБЩЕСТВЕНИЯ НАТИСК: КРАЛСКИЯТ ШЕКСПИРОВ ТЕАТЪР ОТКАЗА ПАРИТЕ НА „БРИТИШ ПЕТРОЛИУМ“

По правило, основната част от корпоративните спонсорски пари отиват в спорта. За изкуствата остават трохите. Исторически се е получило така, че бизнесът няма особен интерес да подпомага финансово изложби и ремонти на галерии. Тези ресурси и без това бяха ограничени, но сега може съвсем да изчезнат.

Музеи, театри, оркестри и други институции от сферата на изкуството обаче изведнъж се оказаха обект на голямо обществено внимание – но не само с пряката си дейност, а и с произхода на финансирането си. Този проблем има две страни. Първо, договорите за корпоративно спонсорство сега трябва да издържат на критичното внимание не само на акционерите, но и на медиите. Договорът на Галерията за съвременно изкуство „Уилям Търнър” с транспортната компания „Stagecoach South East“ не издържа на това внимание. Второ – вече има общ негативен ореол, свързан със скандалите около някои спонсори и темата за корпоративното спонсориране на изкуството като цяло.

През последните 12 месеца стана ясно, че организациите, работещи в областта на изкуствата, трябва сериозно да поработят над процедурите по съответните проверки преди подписване на договор със спонсор. Проста справка за дейността и историята на компанията вече не е достатъчна. Сега трябва да бъде доказано и че ценностите на нейните собственици и мениджъри съответстват на ценностите на културната институция. Това трудно може да стане само с бърза проверка в Гугъл. Както показват различни примери, необходима е щателно изследване на всички места, където могат да бъдат оставени мнения и коментари – Туитър, Фейсбук, Инстаграм и всички останали социални платформи. А това означава, че работата на служителите, които се занимават с привличане на спонсори, ще става все повече и все по-трудна.