Eсе, пълно с омраза, наградено в конкурс с името на Левски

Приключи Националният ученически конкурс „150 години Българска Национална революция“, организиран от Общобългарския комитет „Васил Левски“. В категорията „есе“ първа награда спечели десетокласникът от Национална Априловска гимназия Стефан Георгиев, оценен от жури, в чийто състав влиза и писателят акад. Антон Дончев.

Дотук всичко изглежда чудесно. Учениците мислят за Левски, пишат за Левски, учат се на идеали от Левски – вероятно това е идеята. Проблемът е, че когато името на Апостола се използва за идеологически битки, това е възможно най-лошият урок.

Есето на 17-годишния Стефан е със заглавие „Аз съм Левски“. Написано е без много уважение към българската граматика, но с патос, който е лесен за разпознаване. Левски, превъплътен от десетокласника, прилича на член на партия „Възраждане”.

Епицентърът на посланието, фокусът на гнева са съсредоточени в определянето на новите врагове.
Ето как звучи основната теза на награденото от Антон Дончев и компания есе (без редакторска и коректорска намеса):

„Младежите нехаят за нищо. В душата им е робска тъмнина. Те си имат господари, на които са покорни слуги, но тези господари нехаят за българското. Имат самочувствието, че са някои а всъщност са никои. Гордостта и свирепостта ни прави слепи за случващото се в България. Не сме „братя и сестри“ всеки е сам за себе си. Без обединение как ще се борим срещу врага? А той дебне отвсякъде, само че е зад маската на т.н. „европейски ценности“.

Врагът е посочен, армията – готова. Обединението не е „за“, а „срещу”. Не единна България, а България без хората, които споделят ценностите на съвремието – това е посланието, което отправя един ученик. И Левски отново е поруган – неговата мечта за чиста и свята република на всички българи е преобърната, превърната е в своята противоположност. Някой е излъгал този млад човек, че единството, разбирането и приемането на всички хора са „вражески ценности”. Някой е оценил това като важно послание за неговите връстници.

Но има и още един проблем. Есето, написано с недопустим за един гимназист правопис и пълно с клишета, е плагиатствано. Посоченият по-горе абзац е част от есе на Николина Барбутева, преподавател по история и география в Пловдив. Нейното есе за Левски е публикувано на 2 януари 2019 г. в сайта „Откровения”. И други абзаци от есето на Барбутева са включени в уж авторската творба на Стефан Георгиев, но той е взимал и изречения и от други места – от публикации от 2010 г. в блогове. Да не говорим за превърнатото в удобната есеистична реплика „Народът ни пак е потиснат, старците ровят край кофите за смет, майките днес не раждат, бащите са с празни джобове”, което е от стихотворение на Златина Великова:

Цялото наградено есе е компилация от чужди думи.

Това наистина не е съвместимо с така мразените „европейски ценности”. Но нека не забравяме, че в журито е бил академик Антон Дончев. Той със сигурност е оценил високо този подход.

Левски отново е използван по най-отвратителния начин – като оправдание за мракобесие. Отровата на псевдопатриотизма и пренебрежението към човешките ценности, злостно наречени „европейски”, е проникнала вече и в мисленето на децата. Поощрявано с награди и публичност мислене.