Шведският режисьор Линус Тунстрьом започна репетиции на спектакъл по „Фани и Александър“ на Ингмар Бергман в Народния театър, съобщиха от там. Премиерата ще бъде на 19 и 20 януари 2027 г.
За Тунстрьом това не е първа среща с произведението на великия му сънародник. През 2012 г. той поставя „Фани и Александър“ в Градския театър на Упсала, който ръководи в продължение на девет години. Спектакълът се играе пред разпродадени зали през сезон 2012/2013 г., а през март 2016 г. е представен с пет спектакъла на престижния Ибероамерикански театрален фестивал в Богота, Колумбия.
Режисьорът Линус Тунстрьом. Снимка: Стефан Здравески/Народен театър
За новия си ангажимент в София режисьорът избра актьорите след кастинг, проведен през февруари, в който участваха около 50 артисти от трупата на Народния театър. В окончателния състав влизат Велислав Павлов, Радина Кърджилова, Александър Тонев, Валентин Ганев, Ева Тепавичарова, Жорета Николова, Анета Иванова, Василена Винченцо, Димитър Николов, Кремена Славчева, Ненчо Костов, Стелиан Радев, Виктория Колева, Славена Керезова и Евгени Будинов.
„Много се вълнувам, че днес, с първата репетиция на „Фани и Александър“, започва и личната ми среща с този невероятен актьорски състав, с който предстои да пренесем на сцената тази изключителна шведска драма“, споделя Тунстрьом, цитиран от Народния театър.
Режисьорът определя произведението като история за семейството, любовта, свободата, въображението, театъра, властта, магията, детството и страха. Той сравнява репетиционния процес с пътуване на влакче в увеселителен парк – с главозамайващи спускания, внезапни завои и стръмни изкачвания, от което актьорите няма да слязат до премиерата.
Репетиция на Тунстрьом с актьорите от Народния театър. Снимка: Стефан Здравески/Народен театър
„Фани и Александър“ е сред най-личните произведения на Ингмар Бергман. Историята се развива в началото на ХХ век и проследява живота на две деца от заможното семейство Екдал. Тяхното детство преминава сред театрални представления, празнични семейни събирания и въображаеми светове, докато смъртта на баща им и повторният брак на майка им не ги изправят пред суровата действителност. Новият им пастрок, епископ Едвард Вергерус, налага в дома си жестоки правила, които превръщат детството им в изпитание.
Бергман вплита в произведението спомени от собственото си детство, включително отношенията с властния си баща, лутерански пастор. В тази история театърът и въображението се превръщат в убежище срещу религиозния фанатизъм и потисничеството.
Първоначално „Фани и Александър“ е замислен като мащабна телевизионна продукция. Филмът излиза по кината през декември 1982 г. във версия с продължителност 188 минути, а на следващата година е представена и телевизионната версия, която продължава повече от пет часа. Самият Бергман смята по-дългия вариант за по-пълно въплъщение на художествения си замисъл.
През 1984 г. филмът печели четири награди „Оскар“ – за най-добър чуждоезичен филм, операторско майсторство на Свен Нюквист, сценография и костюми. Произведението се превръща в своеобразно обобщение на творческия път на Бергман, който го замисля като прощаване с голямото кино, макар впоследствие да продължава да режисира телевизионни филми.
Театърът присъства не само като тема, но и като част от самата структура на историята. Бергман, който освен кинорежисьор е и един от големите театрални творци на ХХ век, изгражда света на семейство Екдал около сцената. Границата между действителност, спомен, сън и представление непрекъснато се размива. Именно тази особеност превръща „Фани и Александър“ в произведение с големи възможности за театрална интерпретация.
Линус Тунстрьом е известен с експресивния си режисьорски почерк и предпочитанията си към силно визуален, физически театър. Учи в Париж в школата на Жак Льокок, прочута с обучението чрез движение и сценично изразяване. През 2009 г. Тунтстрьом получава наградата на шведската театрална критика за работата си като ръководител на театъра в Упсала.
Сред международните му проекти е „Фауст“ по Гьоте в Дрезден, където пренася действието в съвременна болница и разпределя образа на главния герой между няколко изпълнители. Постановката предлага необичаен прочит на класическия текст, свързвайки въпросите за човешкото познание, желанието и смъртта със съвременния култ към здравето и физическото съвършенство.
Тунстрьом работи и в операта. През 2020 г. дебютира като оперен режисьор с „Тристан и Изолда“ на Вагнер във Folkoperan в Стокхолм. Сред другите му проекти са мюзикълът „Евита“ в Операта на Малмьо, телевизионни продукции и танцови спектакли.
Драматург и автор на сценичната адаптация в София е Армин Кербер, дългогодишен сътрудник на Тунстрьом. Двамата работят заедно и по „Фауст“ в Дрезден. Преводът на български е на Меглена Боденска, сценографията е поверена на Тило Ройтер, костюмите са на Йордан Михалев, а музиката – на Рихард Боргард.
Новата постановка ще срещне българската публика с един от най-сложните светове на Бергман – свят, в който семейният уют съжителства с насилието, вярата с жестокостта, а детското въображение се оказва понякога единствената възможност за съпротива срещу властта.
