В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Гърция и Турция в нов конфликт заради „Света София“

В Солун запалиха турското знаме, Ердоган определи реакциите като насочени срещу Турция и мюсюлманите в района

Първата от десетилетия насам мюсюлманска молитва в „Света София“ се проведе на 24 юли 2020 г. и предизвика негативни реакции не само в православния свят. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Площад СЛАВЕЙКОВ

27.07.2020

Остра размяна на реплики между Турция и Гърция предизвика първата мюсюлманска служба във вече бившия музей „Света София“. На 24 юли, за пръв път от 86 години, сградата културно наследство на ЮНЕСКО бе огласена от мюезин. В Гърция отговориха с траурно биене на камбаните, протести по улиците на Солун с призиви да се спре „второ завладяване на Константинопол от турците“ и подпалване на турското знаме.

Вижте още: ПЪРВАТА МЮСЮЛМАНСКА МОЛИТВА В „СВЕТА СОФИЯ“ СЛЕД БЛИЗО 1 ВЕК (СНИМКИ)

Турският президент Реджеп Ердоган, който на 10 юли подписа декрет за промяна на „Света София“ в действаща джамия, не отправи думите си директно към гръцката държава, но коментира, че критиците на решението му са против страната му и мюсюлманската религия в цялост.

„Виждаме, че целта на държавите, които в последните дни вдигат такъв шум, не са нито „Света София“, нито източно Средиземно море – обърна се Ердоган към турците в изявление, излъчено по телевизията на 25 юли. – На тях им пречи самото присъствие на турската нация и мюсюлманите в този район.“

Същото каза в свое изявление и турският външен министър, който заяви, че „Гърция отново показа враждебност към исляма и Турция и използва за извинение на реакцията си отварянето на джамията „Света София“ за молитви“. Той осъди остро горенето на турското знаме в Солун.

„Международната общност на XXI век поразено наблюдава религиозните и националистични фанатични брътвежи на днешна Турция“, отговори в свое изявление гръцкият му колега.

Превръщането на „Света София“ в джамия отекна не само в политическите, но и в бизнес средите на двете държави, които отдавна имат спорове по редица въпроси – от етнически разединения Кипър до споделянето на въздушното пространство. Представители на гръцкия бизнес се заканиха да бойкотират турските стоки на пазара си. Не е ясно обаче дали призивът им ще достигне до обикновените гърци, предвид удара върху икономиката, който COVID-19 внезапно нанесе. Годишният износ на Гърция към Турция се равнява на 1,6 млрд. долара, а вносът от мюсюлманската държава – на 1,2 млрд. долара, отбелязва сайтът на американското радио „Voice of America“.