Хайде да бъдем честни – положението в България не е функция на управниците. Управниците са функция на положението в България.
Не, няма да коментирам изборите, макар че те са симптом. Ще говоря за нас, за съжителите на тази територия. И дори няма да споменавам колко сме неединни, разделени, враждуващи дори. Точно обратното. За пореден път ще говоря за типичната българска „презкупзагрошовщина“ – болест, заразила не само „презрените маси“, както смятат някои интелигенти от центъра на София. Това е общият ни вирус, всички сме болни.
Спомнете си колко пъти сте си казали „може и така“, когато сте вършили нещо. Колко пъти сте спестявали време и усилия, колко пъти сте правили нещо, дори за себе си, колкото „да мине“. Е, сега си дайте сметка, че това правят всички наоколо. Като онези, които са положили асфалт колкото масълце върху филия. Цяла верига са – ония, които са прибрали парите, но и онези, които са минали с валяка и са били съвсем наясно, че това не е читаво. Като реденето на жълтите павета – кметицата не ги е редила със собствените си ръце, макар да носи отговорност. Тези, които са оставили отпечатъка на некадърността си върху тях, са обикновени хора, ние сме.
Тук обичайно всеки скача и се отписва от общото – „не, аз не съм!“. Си. Ти може би си лекарят, който е препродал лекарството за онкоболния няколко пъти с мисълта „той така и така е обречен, поне да има полза за мен от това лекарство“. Или медицинската сестра, която е наясно, че влива физиологичен разтвор, дори без да има някаква лична облага от това. Може би си онзи, който е напълнил и продава на деца балон със самовзривяващ се водород, вместо с хелий, защото „кой ще разбере, и така става“. Може би си редактор в някоя телевизия, който не си е дал труда да провери правописа или верния отговор на въпрос, защото „може и така, голяма работа“. Ти може би си оня, който е сгрешил кода на някой софтуер и са изтекли данни, ама „може и така, кой ще се сети да бърника“. Може да си онзи, който е преподавал на студенти информация, която отдавна е загубила актуалност, ама не ти дреме – „и без това нищо няма да запомнят“. Може би си онзи, който смята, че най-великите дни на България са в миналото и затова говори и се гордее само с него…
Ти си един от всички българи, дори когато си извън България. Там обаче, от другата страна на границата, на много малко места минава номерът с „голяма работа, и така става“. И вероятно затова си фрустриран, тревожен и разочарован.
Мечтаеш за място, където корупцията на дребно е по-лесно и бързо решение, отколкото спазването на правилата, което изисква усилия. И затова слушаш онези, които ти обещават „освобождаване“ от някакви илюзорни окови. Без да разбираш, че сам си се поробил с непукизъм и липса на норми, основно вътре в теб.
Призовават те да купуваш българското. С ръка на сърцето си признай, че не вярваш в качеството му. Кой вярва, че в българските предприятия за храни хигиената и рецептурите са перфектни? „Ще мине и така“ е основен пазарен принцип у нас.
България не е държава без закони. Просто и те са направени по еталона „и така може, на кого му пука“. Полицията разследва престъпленията по метода „ако случайно ни попадне“. Прокуратурата пише обвинения, които не минават пред съда, защото „абе голяма работа, и така е добре, какво ще му мислим“. Учителите преподават така, лекарите лекуват така, шофьорите карат така…
А после очакваме deus ex machina, при това вярваме, че имаме право да си го изберем. Но и там 70% от хората си казват (и е видимо за всички):
„Майната му, каквото-такова, и така може“.
Ей това е сбърканото в чипа ни и никоя партия, лидер, министър или президент не може да го оправи. И те са българи.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение