Иво Хаджимишев, живот в кавичките на ДС – I част

„Й. У., англичанин, преподавател, проявил интерес към една фотография на Благовест Сендов. Според него било много любопитно, дори невероятно, че той заради миналото на родителите си е бил работник в чистотата, а после, макар и безпартиен, е стигнал до ректор на СУ“.

„Прави впечатление, че Й. У. е добре запознат с българския начин на живот. Смятал, че ръководителите на комсомолската организация са хора с малки възможности, но достатъчно амбициозни, за да правят кариера чрез тази организация. Според У, на вечерята не се създала задушевност заради присъствието на двете куки“ – имал предвид двете българки преводачки в посолството, към които англичаните гледат като на проводници“.

„По повод различни фотографии Г. е изказал мнение, че от всички снимки за паспорти, които минават през него, силно впечатление му е направила тази на Г. Й .– певица, която участва в постановката на оперния режисьор Хаджимишев в Глайборн.“

В справката си след сведението ДС пише:

„Всички лица са известни с изключение на негъра и приятелката му“, агент „Невена“ получава задачи: „Да избягва контакти с У., а при контактите си с К и Г да не ги информира по въпросите, които ги интересуват, а да създава условия те да му задават въпроси, от които да личи техния интерес и информацията, която ги интересува“.

Сред предвидените от ДС мероприятия са: „Да се изучи Г. Й., с оглед евентуалнво оперативно изпозване по обект Гепард, да се установи и изучи негъра и приятелката му“.

***

Бележка на ДС:

„В случай, че „Невена“ замине за Сибир, да се иска съдействие от КГБ за контролирането му. Да се информира VI у-ние за интересите на У. Да се сравнят данните, които дава „Невена“ за вечерята, с останалите източници“.

Там, разбира се е имало и други агенти на ДС.

***

В друго донесение от 20 август „Невена“ докладва за вечеря със западен посланик – според ДС става дума за търговски аташе, за когото имат информация, че е кадрови разузнавач – и на която били поканени и родителите му, но не могли да отидат. В  края на сведението си „Невена“ споделя, че когато „моята приятелка се прибрала у дома след вечерята, родителите й казали: „Ние тези хора трябва да ги поканим у нас“.

***

Пред септември 1975 г. в България пристига Майкъл Холман, преподавател в университета в Лийдс, преводач на английски на „Диви разкази“ на Хайтов. Преди издаването на книгата в Англия през 1976 г., той се отправя на обиколка из Родопите заедно с Хайтов, който му е издействал граничен лист за посещение на първа гранична зона – и с „Невена“. Обиколката приключва и на 2 септември 1975 г. „Невена“ предава в ДС сведение „относно поведението и обстановката около английския гражданин Холман, пребивавал из Родопския край“.

„… Моята позната силно се впечатлила от незаинтересоваността на преводача от стопански и индустриални обекти – окръжен електронно-изчислителен център, нова болница, завод за кабел… той категорично отказал да разговаря с бригада сондьори в планината. Няколкократно подчертавал, че не се интересува от тези неща, защото „в България всички страдат от шпиономания“, а той държал да продължи връзките си със страната“, пише „Невена“.

Холман обаче проявил интерес към случая Ст. Ц. Даскалов. Било му обяснено, че началото на разследването започнало с приписване на неверен актив от страна на Даскалов, че е участвал активно в превземането на властта на 8-9 септември 1944 г. по повод написването на мемоари в чест на 30-годишнината от 9 септември 1944 г.

В хода на разговора стана ясно, че Холман е имал разговори в Англия с Пантелей Зарев и е разбрал, че много ръководители в България изобщо нямат навика и обичая да изслушват хората, с които разговарят – в конкретния случай е имал предвид Зарев. Изразил е негативно мнение относно развитието на младия „С татко Зарев“, който също е в Англия.“

***

Хаджимишев включва в сведенията и баща си:

„От една позната научих, че на 28 септември 1975 г. от Сан Франциско в София е пристигнал един от нашите оперни режисьори. Там той е работил над една руска класическа опера. Диригент на спектакъла е бил Ростропович. Деловите им контакти и личните им отношения (доколкото ги е имало) са протекли нормално, без политически разговори и дискусии.

Обединяващо звено между двамата била единствено пряката работа над произведението. След премиерата са били публикувани критики с общо взето положително отношение към извършената работа. На път за София този човек е спирал в Париж и Виена, но на приятелката ми не й е известно с кои лица се е срещал той там.“

29 септември 1975

***

На 10 ноември 1975 „Невена“ информира устно водещия офицер, че Соня Увалиева е посетила дома му в негово отсъствие, баща му получил писмо от Морис Уисман (бел. ред. – директор на операта в Брюксел), който останал доволен от работата на Невена и смятал да я покани пак. Съобщава и че за Лондон, освен писателя Хайтов, ще пътува и младата поетеса Миряна Башева.

„Невена“ получава задачи:

„… да обръща внимание на английските журналисти, като събира информация за тях и евентуалните им интереси към нашата страна“,

„… да обръща внимание на поведението на нашите граждани и изменниците на Родината“ и „да информира за характера на разговора с неговата позната във Виена“.

11 ноември 1975

***

8-14 декември 1975

 „В разговор с една моя позната научих следното: на 13. 11. 1975 г. се срещнах с Веселин Йосифов, главен редактор на в. „Антени“… Поводът било предстоящото пътуване на приятелката ми до Виена, градът, в който от известно време специализирала по-голямата дъщеря на Йосифов.

Приятелката ми трябвало да уведоми Йосифова за най-новите домашни битови проблеми на  семейството…

Станало дума и за съществуващите архиви на в. „Таймс“, които засягат историята на България от периода на Априлското въстание, Освободителната война и Първата световна война. Англичаните били готови да осигурят достъп до архивите, като поставяли само едно условие – да се направи материал, който да запознае българския читател с 200-годишната история на вестника. А по-късно при публикацията на всеки отделен материал – да се отбелязва източникът.

Йосифов категорично подчертал, че условията са приемливи. Материалът за „Таймс“ можел да се публикува в списание „Български журналист“, а получените срещу това архивни материали  – в списание „Отечество“.

С оглед нужните ни архиви да бъдат получени, Йосифов категорично забранил пред хората от „Таймс“ под каквато и да е форма да се споменава „Антени“ и неговото име.“

ИВО ХАДЖИМИШЕВ, ЖИВОТ В КАВИЧКИТЕ НА ДС – II ЧАСТ

Вижте още: ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ