Кобилкина!

Знам. Да си признаеш, че си прочел(а) Кобилкина е по-подозрително от публично обсъждане на „50 нюанса сиво“ (абсолютно съм готова и за него). Обаче ненавиждам плюенето, отричането или иронизирането по принцип, както и издигането на фалшиви кумири, какъвто е случаят с някои други хиперактивни авторки...