Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Кой отрови радостта от успеха на Димитър Маринов?

Игра добре, но оскари за третостепенни роли не се раздават

Проблемът с Маринов, медиите и оскарите изобщо не е в знаменцето. Той има право да си го развява, където си ще. Снимка: Стопкадър от Кино Нова - Кой отрови радостта от успеха на Димитър Маринов?

Проблемът с Маринов, медиите и оскарите изобщо не е в знаменцето. Той има право да си го развява, където си ще. Снимка: Стопкадър от Кино Нова

Днес с изненада научих, че човек с висока интелигентност и богата култура, гледал „По света и у нас“ и разбрал, че Димитър Маринов наистина е спечелил „Оскар“. И се учудва защо го плюят толкова много…

Предупреждение! Следва ирония:

Браво, Каменаров, браво, Кошлуков, браво, БНТ, че вдъхнахте патриотична гордост и надежда за българската култура в сърцата на десетките хиляди свои зрители! По същия начин през 1986-а партийното ръководство на страната реши да не помрачава първомайския празник на трудещите се с развалящи настроението предупреждения за чернобилската авария.

Край на иронията.

Като си помисля на какви ли още алтернативни новини вярва пък масовият зрител (който масово гледа телевизии, много по-скарани с фактите от БНТ), направо ми се изправя косата.

Масовото мнение е, либералните прогресивисти (по презумпция смятащи народа си за прост) се възмущават от знаменцето на Димитър Маринов, защото мразят „българщинАта“. Като аргумент и доказателство из социалните мрежи циркулира снимка на Алфонсо Куарон с (още по-голямо) мексиканско знаме в ръка. Само че тази снимка е отпреди пет години и не е от оскарите, а от фестивал в Мексико. Освен това проблемът с Маринов, медиите и оскарите изобщо не е в знаменцето. Той има право да си го развява, където си ще, но…

Първо, Маринов взима чужд „Оскар“ – след като дори не е номиниран (защото колкото и добре да изигра ролята си, награда за третостепенна мъжка роля не се предвижда). В суматохата грабна една статуетка от Джулия Робъртс и усмихнат до уши се изтъпани с оскара в ръка между Виго Мортенсен и Махершала Али. Така постъпват самозванците. Да беше я подал на Виго – щеше да е чуден жест. Виго заслужаваше „Оскар“ не по-малко от Махершала (и много повече от Маринов). А някой замисли ли се как се е почувствал законният притежател на този „Оскар“, останал без кадри с наградата си от сцената на „Долби Тиътър“?

Второ, само десетина дни по-рано Маринов се възмущаваше, че в наше време „най-страшното в Америка е да си бял мъж – ти си виновен за всичко, ти си нарицан за всичко и останалото не е важно“, а в интервю от червения килим каза точно обратното:

ДНК

„Америка е единствената страна, в която всеки може да сбъдне мечтата си“.

Така пък постъпват двуличниците.

И трето, Маринов продължава да се държи пред медиите сякаш наистина е спечелил „Оскар”:

„Лично Джyлия Робъртс да ти вpъчи „Оскар“ – yаy, невероятно изживяване беше!“.

Така постъпват хора с психически проблеми. Разбираемо е, понякога успехът може да е по-опасен от загубата.

А че участието на Димитър Маринов във филма на годината, макар и в петата по значение роля, е успех, спор няма. Но самият той, с любезното съдействие на голяма част от медиите, се погрижи да отрови радостта от този успех.


Всичко по темата „Наградите „Оскар 2019“

ДС