40 години „Апокалипсис сега“. Кой всъщност е полковник Курц?

Един от най-впечатляващите и мащабни филми за Виетнамската война – „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола – отбелязва своята 40-годишнина, премиерата му в Кан е през май 1979 г. Централният образ в тази история – полковник Уолтър Курц, игран от Марлон Брандо – отдавна е превърнат в символ на Виетнамската война. Как е създаден този тайнствен герой и има ли реален прототип? Отговорите на тези въпроси търси Алексей Илин за Би Би Си.

Курц се появява на екрана по-близо до финала на тричасовия филм, но в хода на действието зрителят постепенно научава все повече подробности от неговата биография от капитан Уилард, който е изпратен в Камбоджа, за да ликвидира побеснелия полковник.

Виждаме почти съвършен американски войник: кадрови офицер, трето поколение в „Уест Пойнт“, ветеран от Корейската война, декориран с множество бойни награди, на когото мнозина предричат генералски пагони и ключова позиция в Пентагона. Като член на партийния елит на Виетнам, той става обвинител на режима на вълните на Би Би Си.

„Не мога да повярвам, че искат този човек да умре… Казаха, че има впечатляваща кариера. Може би дори твърде впечатляваща. Искам да кажа, съвършена“, разсъждава Уилард, докато чете досието на полковника.

Обратът в кариерата на Курц настъпва, след като е изпратен във Виетнам. Първо той публично критикува военната доктрина на САЩ, след което изведнъж се отказва от перспективите за кариера на генерал и на 38-годишна възраст се записва на курсове за обучение за елитни специални сили. Връщайки се във Виетнам, той провежда успешна атака срещу комунистите, за която е повишен в чин полковник.

След това Курц провежда операции в планинските райони на страната и постепенно слуховете за неговата изключителна жестокост към врага стигат до командването. По-специално има данни, че той е убил четирима виетнамци без съдебен процес или разследване, подозирайки ги за шпионаж за комунистите. Главното командване се опитва да отзове полковника, но той не се подчинява на заповедите и продължава да води своя собствена война. Ставайки все по-луд, Курц се премества в съседна Камбоджа и става кръвожаден вожд на местно племе.

Актьорска импровизация

Ролята на Курц в „Апокалипсис“ е изпълнена блестящо от Марлон Брандо – но по време на работата си по филма спечелилият „Оскар“ актьор се оказва почти толкова непредсказуем и несговорчив, колкото и неговият герой.

Проблемите започват още преди началото на снимките, когато за ролята си Брандо иска предварително 1 милион долара, а след като ги получава, заплашва, че ще напусне, задържайки парите за себе си. В крайна сметка той все пак се съгласява да играе, но отказва да чете сценария, постоянно се кара с режисьора и с други актьори и често се появява пиян на работа.

Според сценария Курц е висок и слаб, а Брандо пристига на снимките сравнително добре охранен. За да скрие по някакъв начин това несъответствие, операторът трябвало да се ограничи до близки планове на актьора, а в общите се налага да го заменят с двуметров дубльор.

На практика цялата игра на Брандо се свежда до чиста импровизация, включително известния монолог на Курц, в който той обяснява на Уилард своята философия за войната. От 18-минутната реч, която Брандо изнася пред кинокамерата, филмът включва само около две минути.

Конфликтът между Копола и Брандо постепенно ескалира до такава степен, че режисьорът решава да повери заснемането на сцените с участието на актьора на своя помощник Джери Сайзмор.

Въпреки трудно поносимото поведение на актьора, след излизането на филма играта на Брандо беше високо оценена от критиците и зрителите, а философският му монолог остава в историята на американската култура.

Жесток колонизатор

Сценарият на „Апокалипсис сега“ се основава на романа на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“. От там е историята на човек, който излиза от цивилизования свят и влиза в дивата джунгла, където се превръща в жесток господар на местните жители. Романът е написан в края на XIX век и неговото действие се развива не във Виетнам, а в Централна Африка.

В „Сърцето на мрака“ Курц не е военен, а предприемач, изпратен от белгийска компания в африканска страна, за да уреди доставки на слонова кост. Kурц основава станция в джунглата и установява връзки с местните племена. Успехът и бързо нарастващото му богатство започват да притесняват ръководството на компанията и тя изпраща служителя си Чарлс Марлоу да върне търговеца. Пристигайки в станцията, Марлоу вижда тълпа ентусиазирани местни жители, които почитат Курц като полубог. Отсечени глави висят навсякъде и показват, че тук цари жесток и примитивен ред.

В романа, както и във филма, е показан духовният разпад на Курц: от изтънчен интелектуалец и хуманист, който мечтае да доведе цивилизацията в африканската джунгла, той постепенно се превръща в жесток тиранин, който мечтае само за едно:

„Убий всички диваци!“.

Смята се, че за прототип за образа на Курц е послужил белгийският колониален офицер Леон Ром (1859 – 1924), работил в администрацията на Свободната държава Конго.

Ром е бил началник на станцията в района на водопадите Бойм и става известен със своята жестокост към местните жители. Според свидетелствата на мисионерите, Ром „украсявал“ цветни лехи около къщата си с отрязаните глави на конгоанци, на територията на неговата станция имало бесилки, за да привличат вниманието на местните.

Според американският литературен критик Питър Фирчоу, подобни традиции са били типично проявление на властта и могъществото сред племената в централна Африка през XIX век.

Убийството на двойния агент

Образът на Курц в сценария на „Апокалипсис сега“ претърпява значителни промени и е поставен в съвсем различен исторически период. Както казва Франсис Форд Копола, роля тук изиграва нашумялата история на полковник Робърт Ро, който е бил съден през 1969 г. за убийството на виетнамски двоен агент.

Подобно на измисления Курц, Ро учи в „Уест Пойнт“ и участва в Корейската война, където е награден със „Сребърна звезда“ за смелост.

През 1964 г. Ро заминава за Виетнам, където става командир на взвод от Зелените барети, елитно подразделение на американската армия за провеждане на специални операции и на партизанска война. Под командването на Ро са не само американски войници, но и цяла мрежа от виетнамски информатори и агенти. През 1969 г. полковникът получава информация, че един от неговите информатори изглежда е двоен агент и шпионира за враждебния Северен Виетнам. Чхуен е разпитван в продължение на една седмица. Въпреки липсата на надеждни доказателства за вина, Зелените барети решават да го екзекутират. На 20 юни 1969 г. Чхуен е отведен с лодка в морето, застрелян и хвърлен във водата.

На следващия ден Ро получава съобщение от ЦРУ, в което убийството е определено като неморално. Месец по-късно полковникът и няколко негови подчинени са арестувани по обвинение в убийство. Американските медии пишат, че се задава един от най-големите военни процеси в историята на САЩ. В крайна сметка всички обвинения срещу полковника са свалени, но той подава оставка от армията и блестящата му военна кариера е прекъсната. По-късно адвокатът на един от обвиняемите по това дело, Ф. Лий Бейли, признава в списание „Тайм“, че ако е имало съдебно дело, сред подсъдимите е трябвало да бъде и шефът на ЦРУ Ричард Хелмс и американския президент Ричард Никсън, „а единственият печеливш е щял да бъде Северен Виетнам“.

Случаят с полковник Ро нашумява из цялата страна, както и случаят с клането на виетнамски цивилни в Сонгми, извършено от американските военни през същата 1969 година. Тези процеси наливат бензин в огъня на антивоенните демонстрации в цялата страна и засилват противоречията между американското военно и политическо ръководство за по-нататъшни действия във Виетнам.

Колети с уши

Друг американски военен, който често е сравняван с полковник Курц от филма на Копола, е агентът на ЦРУ Антъни Пошепни (Тони По), който също служи в Югоизточна Азия през 60-те години. Той започва военната си кариера в края на Втората световна война и е награден с два медала за храброст „Пурпурно сърце“. След участието си в Корейската война се оказва в един от центровете на ЦРУ в Банкок. Тъй като Пошепни имал богат опит в подготовката на партизанска война, той бил изпратен в Лаос, където започва да обучава местните хмонг-милиции за борба с комунистите от Северен Виетнам и техните лаоски поддръжници от движението „Патет Лао“.

Пошепни бързо спечелва доверието на планинските жители на Лаос и те въвеждат свои правила за партизанска война, много различни от практиките, приети от ЦРУ. Например за да сплаши и деморализира врага, той нареждал главите на пленниците да бъдат отрязани и след това ги изхвърлял от самолет над позициите на комунистите.

„Прелетяхме ниско покрай къщата на копелето и хвърлих главата, така че тя падна на верандата му и се търколи точно пред вратата му“, спомня си бившият оперативен служител в интервю за Bangkok Post.

Понякога той нареждал на хората си да режат ушите на убитите, които събирал и изпращал като колети в американското посолство във Виетнам, за да покаже колко ефективно се бори срещу комунистите. Прекратил тази практика, едва след като му било казано, че служителите в посолството се чувстват зле, когато отварят пакетите.

Въпреки че задачите на Пошепни включвали само партизанско обучение, той често участвал в битките заедно с хората си, нарушавайки строгата забрана на властите. Не е изненадващо, че партизаните се отнасяли към своя наставник с голямо уважение и почит.

Постепенно Пошепни бил разочарован от тактиката на Пентагона във Виетнамската война (част от която била така наречената „тайна война“ в Лаос). През 1970 г. ЦРУ го изтегля от Лаос, а през 1974 г. Пошепни се пенсионира.

Много журналисти и автори обръщат внимание на сходството между Тони По и полковник Курц, въпреки че самият Франсис Форд Копола отрича историите от живота на Пошепни да се използвани за създаване на сценария на филма.

„Някои от онези, които познаваха По по време на войната и след това гледаха „Апокалипсис сега“, казват, че той е бил истинският полковник Курц. Казват, че дори и да не е така, така е трябвало да бъде. Историята на Пошепни изглежда много по-странна от всеки сюжет, който Копола би могъл да измисли“, казва американският журналист Мат Айзък.