Силвия НЕДКОВА
16.09.2025
Двеста хиляди написани лично от него учебника по „Родинознание“ е раздал за 9 години Костадин Костадинов, а още 700 хиляди пъти файлът с помагалото е свален онлайн. Лидерът на „Възраждане“ се похвали с бройката днес в профила си във Фейсбук. Костадинов си приписа и изключителни заслуги за качеството на обучението по родинознание в началното училище, ако то се провежда само и изключително по неговия текст. Всички останали били „фалшиви псевдоучебници“.
„Истинската история, каквато сме я учили ние“ присъствала само на страниците на костадиновата самоинициатива.
В статуса си „възрожденецът“ си приписва и заслугите за въвеждането на предмета „Родинознание“ на мястото на „Околен свят“ за учениците от 1 до 4 клас през 2020 г. По това време партията му обаче има минимална подкрепа, а в медиите от онзи период заслугата си приписват и от ВМРО и Обединени патриоти, които са в коалиция с управляващите. Така Костадинов се опитва да пренапише съвсем близката история директно в публичния си Фейсбук статус.
Лидерът на националистите поддържа грубата си риторика, като обвинява академик Николай Денков, че е забранил с изрична заповед разпространението на любителския учебник в училищата, докато е бил министър на образованието. Нарича го (според него с обидна конотация) „Сороса“. И използва това, за да продължи да рекламира аматьорския си опит да влезе в училищата с неоторизирано учебно помагало, като не пропуска да подчертае колко е великодушен:
„Ако го бях продавал, щях да съм станал доста богат“.
Свалих си от любопитство „учебника“ на Костадинов още през 2016 г. Тогава той беше неизвестен историк, който се опитваше да яхне коня на политиката. (И успя, уви.) Тогава се смях на езика и твърденията в тази имитация на учебно помагало, смятах, че няма опасност някой да се подведе наистина. Днес горчиво съжалявам, че не бях по-гласовита преди 9 години.
Отворих „учебника“ отново днес. И си направих труда да прочета внимателно и пунктуално всичките му 60 страници, в които е побрана историята на България от древността до края на Първата световна война. 60 страници. Богато илюстрирани. За обучение от първи до четвърти клас. Разбира се, звучи нелепо, особено ако авторът има претенцията, че разказва най-правдивата и богата история на българите. Няма как истинският исторически наратив с всички нюанси и причинно-следствени връзки, които формират правилното отношение към фактите, да се побере в 60 страници.
Костадинов обаче е „успял“. Не е трудно всъщност – подбираш какво да разкажеш, удобно премълчаваш неудобното, превръщаш фактите в твърдения, емоционално оцветени от епитети и готово – вече си „патриот“ за пример.
Крайностите започват още от увода:
„От страниците на този учебник ще научите, че ние, българите, сме сред най-древните европейски народи, че нашата държава е най-старата в Европа, че по нашите земи се създава човешката цивилизация и още много други неща“.
Нищо такова не се научава, разбира се, защото подобни твърдения не могат да бъдат потвърдени с факти. Но когато крайната цел на индоктринацията е заявена още в началото, бдящият мозък на четящите деца ще открие точно каквото му е нужно, за да си потвърди вече заявеното. А учителите, които си позволяват да използват този „учебник“, ще затвърдят недоизказаното.
В увода се появяват и още манипулативно индоктриниращи твърдения, които фино оформят националистическия ракурс, който цели Костадинов.
„Нашата държава е България. Тя се нарича така, защото е основана от нас, българите, и е населена с българи.“
Само с едно изречение авторът на това подобие на научен текст изтрива от реалността хиляди евреи, арменци, турци, роми и други етноси, населяващи България. И посява семенцето, от което пониква езикът на омразата. То се подхранва и от друг абзац:
„Всички българи заедно образуваме българския народ. Нашият народ брои повече от десет милиона души, но от тях само седем милиона живеят в България. Останалите българи живеят в съседните държави: Македония, Сърбия, Гърция, Румъния и Турция, както и в други по-далечни – Украйна, Молдова, Албания. Българите там живеят в земи, които са били по-рано български и са били части от нашето отечество.“
След това в „учебника“ е отделено място на устройството на държавата.
„Нашата държава се нарича Република България. Начело на държавата стои президент. Тя се управлява от Министерски съвет, начело с министър-председател. Българският народ избира президента и 240 човека, наречени народни представители. Те се събират в Народното събрание в София и избират министър-председателя. Там изработват закони и нареждат какви данъци да се събират и за какво да се харчат. Те наглеждат също дали министър-председателят управлява добре държавата.“
Съмнявам се, че политикът Костадинов не е наясно, че България е парламентарна, а не президентска република, и висшият ù орган е Народното събрание. Ролята на депутатите не е само да изберат министър-председателя и да го наглеждат, нито законодателната им дейност се изчерпва с данъците и някакви „закони“. Президентът не стои начело на държавата, неговата функция е представителна. Министерският съвет изпълнява властта, не управлява страната. Всъщност това, което е формулирал в „учебника“ си уж историкът, е устройството на Руската федерация.
Гласът на Русия, когото днес чуваме ясно в хибридните опорки, се е промъкнал в писанието на Костадинов още през 2016 г.
„Всеки български гражданин е длъжен да брани отечеството си от външни и вътрешни врагове. Истинският родолюбец жертва живота си за благото на народа и родината си.“
Да отровиш мозъците на деца между шест- и десетгодишна възраст с понятието „вътрешни врагове“ е изцяло неморално деяние, мисля си. Да ги подготвиш за смърт за родината, когато още учат буквите – също.
След това в „учебника“ започват да се появяват смешните неща.
„Първата цивилизация в света възниква в България. Тук хората се научили да обработват злато и други метали и тук създали първия град в Европа – на Големия остров в Дуранкулашкото езеро.“
Каква гордост! Един български историк е открил кой е най-старият град в Европа! Фактът, че не е вярно, едва ли може да намали гордостта, особено ако си на 7 години и още не знаеш нищо за света. Проблемът е, че малцина учители ще намерят достатъчно сили, за да опровергаят нещо, написано с такъв апломб в така широко рекламиран и толкова патриотичен „учебник“.
Костадинов разказва историята с наивен напевен наратив, който звучи упойващо, но изключително неподходящо за търсената аудитория. Всъщност историческата хроника в „учебника“ е по-скоро като приказка за детската градина. Ето как разказва за заселването на славяните на Балканите:
„Отначало славяните търсели плячка. Затова, като минавали р. Дунав, те само ограбвали богатите византийски градове и пак се връщали. Но когато видели, че страната е плодородна и хубава, те захванали и да се заселват. Византийците не искали такива опасни гости и затова пращали много войска срещу славяните. Обаче нищо не помагало. Много години славяните се заселвали, докато изпълнили целия Балкански полуостров. Полуостровът станал славянска страна и навсякъде се чувал славянски език. Гръцкият език, на който говорели византийците, се говорел само покрай морето и в някои големи градове. Нашите прадеди, славяните, били синеоки, русокоси и снажни хора. Те били силни и свободолюбиви. Между тях нямало лукавство и хитрост.“
Точно като приказките, в които всички принцеси са красиви, а всички принцове – снажни и смели.
Елементарната езикова култура, която авторът на помагалото смята за подходяща за детските умове, се проявява и в терминологията. Законите на Крум „стреснали лошите хора“. И после „всички се смирили, караниците престанали и България почнала да се засилва“.
Частта, свързана с българската азбука, е пълна с неточности и наивност.
„Българите и славяните имали свои букви, наречени руни, но не ги използвали много.“
„Климент измислил и още една азбука – специално за българите.“
И понеже фактологията не е сред силните страни на Костадинов, проблемите продължават дори с лесно проверими и познати на всеки неща – в „учебника“ се твърди, че Денят на Свети Иван Рилски е 1 ноември, а не 18 август (Успение на Св. Йоан Рилски) и 19 октомври (Пренасяне на мощите му).
Историите на българските царе са сведени само до описания на битките им. По тази причина 40-годишното управление на Петър Първи, сина на Симеон Велики, е наречено „грешка“. Защото бил „миролюбив човек“. Цар Борил е обявен за „незаконен владетел“ лично от Костадинов. По негово време, казва той, „в държавата се явили бунтове“.
Вероятно точно защото вижда битки и противоборства навсякъде и преценява историята само по тях, авторът на „учебника“ се чувства длъжен да подчертае всеки път, когато царете, войските и обикновените хора си „почиват“, „отдъхват“, „успокояват се“. Историята в тази ù версия прилича на битка на тепих с леки прекъсвания за възстановяване на играчите в ъгъла.
Според Костадинов по време на турското владичество българският език и обичаи били запазени само в колиби и селца, пръснати в планините, където трудно се стигало. В тях „населението съзнавало, че българите са християни, и често влизало в препирни с потурнаците и погърчените (от големите градове и села – бел. ред.), жестоко ги укорявало и презирало“.
Чак до края на 60-те пълни с нелепости страници се появяват оспорими твърдения – според Костадинов, Любен Каравелов е известен най-вече с разказите си, руснаците останали след Освободителната война, за да си имаме болници и училища, създадени от тях, Батенберг бил избран за княз на България, защото бил племенник на руския цар и после се оттеглил от властта заради бунтове в страната (нито дума за подбудения от Русия преврат).
Този „учебник“ вече 9 години шества спокойно из българските училища. Родители и учители гордо го връчват на децата си, убедени, че това е истинската българска история. Писанието на Костадинов се ползва с авторитетност, каквато академичните учебни помагала нямат. Разклатеното доверие в науката отваря широкия път за наукоподобието, чиято илюстрация е безплатният „Учебник по родинознание“ на лидера на „Възраждане“. Всъщност, и истинските учебници за началното образование са безплатни.
В една свободна страна, каквато би трябвало да сме, наличието на различни гледни точки е нещо съвсем нормално. И „творбата“ на Костадинов би била на място, ако беше равнопоставена на всички останали опити да се интерпретира историята извън учебната програма. Проблемът е, че като лидер на голяма националистическа партия, присвоил си правото да се нарича „патриот“, Костадинов се опитва да замени академичната наука със своята версия. Разказчето му за историята на България неоснователно се нарича „учебник“, а безконтролното му раздаване в училищата със съдействието и на държавни и общински администрации е поредната политическа игра за сметка на детските умове.
