Малко съкровище откриха при спасителни разкопки до Източната порта на Филипопол в Пловдив. Археолозите попаднаха на над 200 монети, предимно от Константиновата династия (306 – 363 г.). Находката е от късноантичните пластове, свидетелство за времето, когато извън крепостните стени е процъфтявал квартал, посрещал пристигащите в града, разказва пред БТА ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов.
На разкопките работи екип на Регионалния археологически музей в Пловдив, проучването се прави във връзка с инвестиционно намерение за строеж на нова жилищна сграда. Проучва се площ около 150 кв. м., разположена на 10 метра от Източната порта на Филипопол, като още през юли работата върви обещаващо – намерени са няколко бронзови монети от Константиновата династия, сграфито керамика, остатъци от няколко сгради…
Районът е част от важен квартал през Късната античност, възникнал извън крепостните стени, разказва Мерджанов. Свързан е бил с пътя, който прави връзката с портата и моста над река Марица, като през моста са минавали всички посетители, идвали от Константинопол. Отляво и отдясно на пътя са били разположени едни от най-представителните сгради, някои от тях свързани с религиозните култове като Античния мартириум, който е близо до обекта.
Разкопките ще продължат до 15 септември, но проучването е трудно, тъй като кварталът е използван многократно през вековете и всяка следваща епоха е рушила, за да надстроява. До момента е разкрита сграда от Късната античност, която е претърпяла няколко надстрявания и все още е не е ясно каква е била функцията ú. В по-ранните пластове са разкрити останки от сграда от II-III в. с множество преустройства. До момента са проучени две помещения от нея. Едното е със зидове, дебели над 1,2 м. В тази сграда предметите са по-малко – около 10-15 монети, няколко фрагмента от теракота, няколко от лампи, костни игли и основно керамика, която подсказва за бита в жилището.
Както и са очаквали, археолозите са попаднали на две погребения от средата на VII в., които пресичат късноантичните структури, разказа Мерджанов. Единият покойник е изпратен към задгробния живот със сребърна тока, а другият – с неразпознаваем към момента бронзов предмет. Погребенията са извършени, след като сградите от Късната античност са престанали да функционират, тоест тази част на града е била усвоена като некропол.
Специалистите имат информация от предишни проучвания, че районът е обитаван интензивно през Елинистическата епоха. Предстои разкопките да разкрият съществуват ли такива културни пластове и при този обект, като до момента в части от него е достигната шест метра дълбочина – стандартна практика в Пловдив, където културните пластове са много дълбоки.
