Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Пет номинации за „Вакханки“ на Явор Гърдев в Гърция

Конкурира се с пет гръцки и още една международна постановка за най-добър спектакъл

Гръцките критици открояват изпълнението на Леонид Йовчев като Дионис, но той не е сред номинираните. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов" - Пет номинации за „Вакханки“ на Явор Гърдев в Гърция

Гръцките критици открояват изпълнението на Леонид Йовчев като Дионис, но той не е сред номинираните. Снимка: Петко Мавродиев/Народен театър "Иван Вазов"

Постановката „Вакханки“ по трагедията на Еврипид, режисирана от Явор Гърдев, получи пет номинации за годишните награди на Гръцкия съюз на критиците за театър и сценични изкуства за сезон 2025/2026, съобщи директорът на Народния театър „Иван Вазов“. Номинациите за престижните награди са обявени днес.

Българо-гръцката копродукция е сред претендентите за две от най-престижните отличия – за най-добър спектакъл и най-добра режисура. Останалите три номинации са за най-добра женска роля на Лукия Михалопулу, която изпълнява ролята на Агава, за най-добър светлинен дизайн на Стела Калцу и за най-добри костюми на Мария Иления Дуладири.

„Вакханки“ е съвместна продукция на Народния театър „Иван Вазов“, Фестивала „Атина и Епидавър“ и Държавния театър на Северна Гърция. Спектакълът има своята световна премиера на 10 и 11 юли 2026 г. в Античния театър в Епидавър, едно от най-значимите пространства за представяне на древногръцки трагедии. След премиерата постановката продължи с гастроли на различни гръцки сцени през юли, август и септември.

„Когато преди месеци започнахме работа по „Вакханки“, знаехме, че поемаме огромен риск. Античният театър в Епидавър не прощава полумерки – там всяка дума, жест и тон кънтят през хилядолетията“, написа директорът на националния ни театър Васил Василев.

В категорията за най-добър спектакъл „Вакханки“ се конкурира с още шест постановки, сред които „Поправка“ по Томас Бернхард на режисьора Тасос Петрицис, „Кротката. Анатомия на едно падение“ по Достоевски на Янис Далянис, „Иванов!“ по Чехов на Янис Хуварас, „Любимият на овчарката“ на Янис Калаврианос, „Човекът, който открадна деня и плати за нощта“ по Георг Кайзер на Томас Мосхопулос и „Народен враг“ по Хенрик Ибсен на германския режисьор Томас Остермайер. Последният спектакъл е международна копродукция на берлинския театър „Шаубюне“ с гръцкия Театър на новия свят.

„Да видиш името на Народния театър „Иван Вазов“ сред номинираните за най-добър спектакъл – редом с постановка на Томас Остермайер и берлинския „Шаубюне“ – е признание, което буди истинска гордост“, коментира Василев.

Конкуренцията в категорията за най-добра режисура също е сериозна. Освен Явор Гърдев са номинирани Стефания Гулиоти, Емили Луизу, Янис Далянис, режисьорският тандем Панос Пападопулос и Мария Диакопанайоту, Елени Скоти и Янис Скурлетис.

Селекцията е направена от комисия от шестима театрални критици. Наградите обхващат театралните премиери в периода от октомври 2025 до септември 2026 г. Победителите ще бъдат обявени на церемония на 29 октомври 2026 г. в аудитория „Тео Ангелопулос“ на Френския институт в Атина.

Петте номинации на „Вакханки“ идват след противоречив, но несъмнено забелязан от гръцката театрална критика сценичен прочит на Еврипид. Постановката на Гърдев предлага необичайна интерпретация на античната трагедия, в която съществено място заема британската музикална група The Tiger Lillies. Нейното присъствие определя голяма част от звуковата и визуалната атмосфера на спектакъла, а музиката се превръща в самостоятелен драматургичен елемент. Именно това решение е сред най-обсъжданите аспекти на продукцията в гръцките медии.

В рецензия, публикувана на 16 юли в авторитетното гръцко културно издание Athinorama, театралната критичка Тоня Караоглу разглежда постановката по-скоро като музикален пърформанс, отколкото като традиционна интерпретация на антична трагедия. Според нея присъствието на The Tiger Lillies е толкова силно, че постепенно измества трагическия център на произведението и го подчинява на собствената си естетика. Караоглу отбелязва, че музикалната идентичност на групата, основана върху гротеската, иронията и черния хумор, определя начина, по който зрителят възприема конфликта между Дионис и Пентей. В нейния анализ драматичното противопоставяне в трагедията се пречупва през сценичния свят на британските музиканти, което води до необичайна, но не напълно убедителна художествена цялост.

Същевременно критичката изразява положително отношение към някои от актьорските изпълнения. Тя откроява Леонид Йовчев в ролята на Дионис, като обръща внимание на ироничните и саркастичните оттенъци на неговата интерпретация. Положителна е и оценката ѝ за Михаил Табакакис, който изпълнява ролята на Пентей. По-сложен е коментарът ѝ за Лукия Михалопулу, сега номинирана за наградата за най-добра женска роля. Според Караоглу актрисата внася в образа на Агава същинска трагическа дълбочина, която обаче не винаги се съчетава органично с музикално-гротескната естетика на спектакъла.

Сред критичните бележки на Караоглу е и използването на английски език в постановката. Според нея това решение ограничава част от изразните нюанси на актьорите и се отразява върху възприемането на текста на Еврипид. Рецензията не отрича оригиналността на режисьорския подход, но поставя въпроса дали силното музикално и визуално присъствие не измества психологическите и философските измерения на трагедията.

Ден по-късно, на 17 юли, същото издание публикува и друг материал за спектакъла, в който акцентът е върху възторжения прием от публиката. В него се съобщава за продължителните аплодисменти и изправените на крака зрители след представленията.

Петте номинации за „Вакханки“ представляват съществено признание за международната работа на Явор Гърдев и за участието на Народния театър „Иван Вазов“ в голяма европейска копродукция, казва Васил Василев. Номинациите за актьорско изпълнение, осветление и костюми допълнително очертават мащаба на това признание, което обхваща различни компоненти на сценичната работа.

„​Това не е просто театрален успех, а доказателство, че българският театър може да бъде пълноправен, силен и смел участник на най-високото международно ниво. Когато имаме визия, кураж и отдаденост, сцената няма граници. ​Благодаря на целия екип за енергията, безсънните нощи и сърцето, които вложихте!“, завършва съобщението си директорът на Народния театър „Иван Вазов“.