„Мегалополис“ – мегаскучен или несдържана амбиция на един киномайстор?

Мечтаният „Мегалополис“ на Франсис Форд Копола му отнема 40 години работа, но бе посечен от критиците само няколко часа след неговата премиера на филмовия фестивал в Кан. Филмът е приет противоречиво – някои го наричат „зашеметяващо амбициозен“, а други – „мегаскучен“ и „объркващо повърхностен“.

„Мегалополис“ имаше прожекция снощи, 16 май, и завърши със седем минути овации на крака за Копола. Заглавието е сред акцентите на фестивала, става ясно и от програмата на фестивала, прожекции има всеки ден, понякога и повече от една. Самият режисьор възприема филма си като най-добрата си работа до сега, въпреки трудностите по пътя. Твърди се, че работата по „Мегалополис“ започва през 80-те с първата версия на сценария с почти невъзможна за реализация идея за политическа амбиция и любовен сблъсък на фона на един разпадащ се съвременен град в духа на Древен Рим. През годините нито едно студио не проявява интерес, допълнително притеснени и от тежкия бюджет от 120 млн. долара. Това принуждава днес 85-годишният Копола да започне да събира парите сам, включително разпродавайки собствени ценности и имоти.

Сюжетът представя Цезар Катилина (Адам Драйвър), гениален архитект, носител на Нобелова награда, който получава свръхсилите да контролира времето и пространството след научно откритие. Голяма част от филма се върти около неговата утопична визия за модернизацията на голям град, в който линията на небостъргачите наподобява Ню Йорк. Идеите му се сблъскват със статуквото на корупцията, въплътено от кмета на града Цицерон (Джанкарло Еспозито).

Във филма се снимат още Джон Войт като Хамилтън Крас III, който поддържа любовна афера с водеща на новините (Обри Плаза), и Шая Лабъф като политик и внук на Крас.

Към „Мегалополис“ е имало голям фестивален интерес, но почти два месеца след премиерата си пред водещи студиа, филмът все още не е намерил глобален разпространител. За момента продукцията е продадена в няколко ключови европейски територии, но американски собственици на киновериги коментират, че не виждат бизнес изгода от сделката с Копола.

Притесненията им не са безпочвени, става ясно от първите отзиви за филма. „Мегалополис“ може би изисква особено настроение, за да бъде разбран, тъй като аналитичните текстове варират от силно одобрителни до крайно критични.

„Мегалополис“ е „мега раздут и мега скучен“, казва Питър Брадшоу в „Гардиън“ и дава само две от пет звезди.

„Въпросът на Франсис Форд Копола дали американската империя може да просъществува вечно може и да е валиден, но проблясъците на хумор не могат да спасят този конспиративен трилър от ужасната актьорска игра и скучните ефекти – казва той. – Едва ли има нужда да изтъкваме, че параноичните интриги, политическото насилие и дисфункционалната семейна динамика са теми, които този режисьор вече е засегнал в други по-запомнящи се филми. Но може би тъкмо тези минали забележителни постижения му дават право да пренебрегне критиките сега.“

„Мегалополис“ оставя усещане за „трескавите мисли на едно зряло дете, устремено, заслепено и може би малко изгубено във всички възможности на света пред него“, пише Билге Ебири във „Вълчър“.

„Нищо в „Мегалополис“ не изглежда като „нормален филм“ – казва той. – Персонажите говорят в архаични фрази и думи с откъси от Шекспир, Овидий и в един момент на чист латински. В една от сцените Драйвър рецитира популярните думи „да бъдеш, или да не бъдеш“ на Хамлет. Защо? Не съм съвсем сигурен, но пък звучи добре. Това може би е най-лудият филм, който някога съм гледал. И ще излъжа, ако кажа, че не се насладих на всяка една минута от него.“

„Ню Йорк Таймс“ пише за „мишмаш от стилове“ и за диалог, който е „или откровен рецитал, или напълно неразбираем“. В „Дедлайн“ са по-умерени и наричат филма „нещо като каша: преувеличен и изкушен от претенциозността като молец от пламъка“, но и допълват също „откровената амбиция на работата на един майстор, който подхожда към IMAX киното като Караваджо към платното“.

„Холивуд Рипортър“ говори за „забавна, игрива, визуално изумителна надежда за човечеството“. Според „Индиуайър“ „Мегалополис“ „не толкова ни показва бъдещето на киното, а по-скоро насърчава желанието ни да се подсигурим, че ще има такова“, а Копола е възприел „ролята на творец в края на една империя“.

Към момента няма яснота дали и кога „Мегалополис“ ще може да се гледа и в България.