Милен Русков: Не пиша заради читателите, а за боговете

„Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете“, заявява Милен Русков в интервю пред Мария Велковска от „Дневник“. Писателят обяснява, че има определен естетически идеал, който се опитва да постигне, а той има и буквално значение.

„Всяка моя книга е посветена на една планета – заявява Русков. – Първата ми книга е посветена на Меркурий, втората е посветена на Земята – „Захвърлен в природата“, тя затова и така се казва. „Възвишение“ е посветена на Слънцето и „Чамкория“ е посветена на Марс. И на корицата на всяка книга, с изключение на първата, има планетата, на която е посветена. Обърнете „Чамкория“ и ще видите Марс, астрологическия му знак.“

Писателят коментира, че обвързването на романите му с характеристиките на съответните планета и бог води до най-общата рамка на книгата, откъдето идва и настроението ѝ.

За славата Русков заявява, че отваря доста врати, които „биха останали затворени в друг случай“. От една страна, казва той, това е малко неприятно, защото „на много места хората ви познават“ и това действа по особен начин на поведението.

„С други думи популярността има тази лоша черта, че ви прави непрекъснато наблюдаван – казва писателят. – Популярността е вид реклама, хората купуват първо най-известните имена и книги. Така че това е предимство. Тоест популярността ви дава по-голям шанс да имате по-големи продажби, а и повече читатели, защото по-големите продажби и това значат.“

От няколко дни на пазара е новият роман на Милен Русков, „Чамкория“, която връща в София от 20-те и 30-те години на ХХ век. Книгата е писана в продължение на пет години. Писателят коментира в интервюто, че чак след около година ще бъде напълно освободен от времето, в което се е бил потопил – и ще може с чиста глава да започне да пише нещо друго.

Русков разкрива, че му е хрумнало и „чудесно начало за книга“, но все още няма да пише по него. А може би предстои да създаде и продължение на „Захвърлен в природата“. Разполага още със сюжет за 1942-43 година.

Писателят обяснява, че музата е много важна, но трябва и много труд, с което е свързана една от причините да предпочита да пише за минали времена: „Че човек може да живее два живота, да живее в два свята – едновременно тук и в миналото“.

„Можете да се потопите в този свят и буквално да се пренесете с ума си там, което е, всъщност, много хубаво нещо, то е възможност да живееш два живота. Може и бягство да е, но, дори да е, е полезно, творчески е полезно, превръща се в градивна сила. Самият въпрос дали е бягство не е важен, важното е резултатът – става ли нещо хубаво от това? Става.“

Цялото интервю с Милен Русков можете да прочетете в „Дневник“.