Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

НАСА и марсианците от Холивуд

Космическата агенция консултира както сериозни научно-фантастични филми, така и измишльотини като „Армагедон“. Тя прави реклама на киното, а то – на нея

„Марсианецът“ с Мат Деймън е научно издържан и консултиран от учени на НАСА. - НАСА и марсианците от Холивуд

„Марсианецът“ с Мат Деймън е научно издържан и консултиран от учени на НАСА.

Преди няколко години тръгна слух, че НАСА винаги показва филма „Армагедон“ на новите си астронавти. Но не защото разбиващият астероиди и боксофиси епос на Майкъл Бей е поучителен, а точно поради обратната причина: „Армагедон“ е толкова неправдоподобен, че е като наръчник за това какви неща не могат да се случат в космоса, пише „Гардиън“.

Изчислено е, че филмът съдържа 168 научни невъзможности и неточности, а НАСА предизвиквала новобранците си да ги открият. Сред най-явните измишльотини в блокбъстъра са: космическа совалка, излитаща като самолет от астероида; космическата станция, в която гравитацията действа наобратно; атомната бомба, предназначена да отклони от пътя му астероид с размерите на Тексас, която трябва да е поне милиард пъти по-мощна от показаната в „Армагедон“.

За съжаление, тази забавна история се оказа поредният интернет мит. Миналата седмица обаче беше съобщено, че на астронавтите в Международната космическа станция е бил показан друг космически епос на Холивуд – „Марсианецът“ на Ридли Скот (бел. ред. – премиерата на филма в България и по-голямата част от света е този петък, 2 октомври). В научно-фантастичния филм Мат Деймън е изоставен на Червената планета и трябва сам да открие начин как да оцелее, да получи помощ и да се върне у дома. Базиран на едноименния бестселър на Анди Уеър, „Марсианецът“ е научно издържан – от химичните процеси, необходими за производството на вода от ракетно гориво (разбира се, с иридий като катализатор), та чак до функционирането на тоалетните.

Има ясно изразена линия, която приблизително съответства на тирето между „научно“ и „фантастичен“. От страната на „фантастиката“ имаме „Армагедон“, чието мото е „разкарайте оттук науката и дайте повече експлозии“. Този подход, изглежда, се харесва на публиката. Зрителите рядко поставят под съмнение например космическите битки в „Междузвездни войни“, които са като въздушни боеве между изтребители от Втората световна война, макар повечето от нас да знаят, че във вакуума на космоса няма огнени кълба, звукови ефекти или маневри, присъщи единствено на самолетите. Съдейки по трейлърите, в предстоящия „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ изтребителите се сражават предимно в атмосфери, подобни на земната, което, технически погледнато, превръща филма в „Небесни войни“.

От друга страна „науката“ се цели в доста по-висока орбита. Тя се гордее с правдоподобност и истории, които вероятно биха могли наистина да се случат. Кой знае… Стенли Кубрик нае дизайнери от НАСА да онагледят 2001-а, а космологът Карл Сейгън беше консултант на „Контакт“. „Интерстелар“ пък привлече астрофизика Кип Торн да помогне с моделирането на черната дупка, при това по-прецизно, отколкото някога НАСА е успявала.

„Марсианецът“ стига по-далеч от всички тях. Романът на Уеър отдавна е любим на НАСА заради задълбоченото изследване и техническите детайли. Така че когато Ридли Скот помолил миналата година учените от космическата агенция за помощ, те се отзовали с удоволствие.

„Когато четем научно-фантастична книга, си я представяме сами за себе си. Ридли трябва да нарисува картина за всички нас“, казва Джим Грийн, директор по планетарни науки в НАСА (неговият еквивалент в „Марсианецът“ е героят на Чиуетел Еджиофор, отбелязва той с гордост).

НАСА отговорила на всевъзможни въпроси – от йонните двигатели до марсианския климат. Учените поканили сценаристите и специалистите по визуални ефекти да посетят техните лаборатории и съоръжения и им показали прототипи на технологии, които да бъдат показани във филма. По времето на снимките на холивудската продукция НАСА работи върху мисия до Марс, чиято цел е хора да стъпят на Червената планета някъде около 2040 година.

„Ние вече имаме модели на хабитати за марсианските обитатели, превозни средства и планове как да живеем и работим там. Следващия месец ще проведем голям семинар, на който да изберем площадка за кацане“, обяснява Джим Грийн. Тоест, почти всичко, което ще видите във филма, НАСА наистина го използва.

„А там, където все още не сме измислили как ще работят някои неща, казахме на хората от Холивуд: „Давайте, проектирайте ги! Ще се радваме да видим какво ви е хрумнало“, допълва директор по планетарни науки в НАСА.

Повечето от технологиите, които са показани във филма на Ридли Скот реално съществуват или се разработват в момента.

Повечето от технологиите, които са показани във филма на Ридли Скот реално съществуват или се разработват в момента.

Учените, разбира се, веднага откриха дупки в науката в „Марсианецът“, и това е неизбежно. Налягането на марсианската атмосфера е едва 1 процент от земното, тоест въздухът е твърде рядък, за да се развее знаме, а прахта е фина като пудра от талк. Торнадо като на Земята с летящи отломки, като онова, с което започва филмът, не би могло да се случи. А заради слабата марсианска гравитация астронавтите по-скоро щяха да подскачат, а не да ходят. Ако трябва да бъдем честни, създателите на „Марсианецът“ са били наясно с тези неща. По отношение прашната буря Уеър казва:

„Трябваше някак да принудя астронавтите по спешност да напуснат планетата, затова си позволих някои волности. Освен това реших, че бурята ще е много готина“.

Компромиси винаги трябва да се правят – дали заради бюджет, технически ограничения или просто заради киноефект. Дори когато всичко изглежда наред, винаги ще се намерят бдителни педанти, които да сочат с пръст грешките. Невъзможно е да прелетиш над Международната космическа станция, както прави Сандра Бълок в „Гравитация“. Дешифрирането на ултра-пространствените сигнали, предавани до часовника в „Интерстелар“ ще отнеме поне 60 години. И така нататък, и така нататък.

Сайтът io9.com създаде преди няколко години списък с научно-фантастичните филми, в които физиката е сбъркана. Само „Аполо 13“ и „Истинските неща“ се измъкнаха чисти.

Джим Грийн не се вързва на тези неща:

„Когато гледам филм, оставям науката на входа. Дишам планетарна наука всекидневно и искам малко забавления“.

Освен въпроса за разликата между научните научно-фантастични филми и фантастичните научно-фантастични филми има и друга интересна тема. И тя е за близките отношения между НАСА и Холивуд. Погледнете в сайта на космическата агенция и ще видите цяла секция за „Истинските марсианци“. НАСА поддържа любопитна дискусия за „Марсианецът“ и астронавтите на Международната космическа станция й помогнаха за рекламата на филма с масирана маркетингова кампания в Туитър. А какво по-голямо съвпадение от това, че НАСА разгласи за съществуването на вода на Марс дни преди световната премиера на филма? Ридли Скот каза, че знаел за откритието от няколко месеца, но било твърде късно да промени сюжета. НАСА обаче упорито отрича каквито и да било тайни споразумения с Холивуд:

„Решението кога да обявим новината беше свързано с печатния график на сп. „Нейчър“. Нищо повече).

„НАСА не решава на кои филми да помага“, уверява Берт Улрих от мултимедийния отдел на космическата агенция. Той си сътрудничи с около 100 документални филма на година, плюс някои непланирани участия. Понякога става въпрос за сериозни космически филми като „Аполо 13“ (НАСА няма никакъв принос към „Гравитация“ или „Интерстелар“), а друг път – за лековати блокбъстъри като „Мъже в черно 3“, „Трансформърс 3“ и, да, самият „Армагедон“. Агенцията отдава под наем скафандри за филми на Майкъл Бей и дори позволява да снимат истинско излитане на космическа совалка. Тогава как така не са се подразнили от престъпленията срещу науката в „Армагедон“?

„Не искаме да се месим в артистичните им напъни“, дипломатично отговаря Улрих.

За разлика от американските военни, НАСА нито цензурира сценарии, нито отказва помощ на кинопродукции, които биха я показали в неблагоприятна светлина, казва Улрих. И все пак агенцията опитва да ги разубеждава да не подвеждат публиката. Според закон от 1958 г. НАСА е задължена да информира обществото възможно най-подробно за дейността си.

„Затова филмите, телевизията и документалните проекти са чудесен начин да разкажем нашата история“, допълва Улрих.

Колкото НАСА рекламира филмите, толкова и те рекламират нея. Например първия път, когато публиката вижда новата космическа совалка, не е на Кейп Канаверал, а във филма за Джеймс Бонд „Муунрейкър“ от 1979-а – цели две години преди първия й полет. Ама че реклама! По онова време НАСА изостава от графика с пускането на първия кораб за многократна употреба, а продуцентите бързат да завъртят по кината „Муунрейкър“, за спечелят максимално от космическата лудост, която е обхванала зрителите покрай „Междузвездни войни“.

Широката публика вижда за първи път космическата совалка не в Кейп Канаверал, а във филма за Джеймс Бонд „Муунрейкър“.

Широката публика вижда за първи път космическата совалка не в Кейп Канаверал, а във филма за Джеймс Бонд „Муунрейкър“.

Като се замислите, космическите изследвания и снимането на филми имат много общо. И двете са изключително скъпи начинания, изискващи най-модерни технологии, хиляди хора и огромни съоръжения. И двете се стремят да създадат проект, който да полети към звездите, но който също така лесно може да претърпи зрелищен крах. Изглежда, че „Марсианецът“ се е устремил към пантеона на достойните за уважение космически филми, а когато става въпрос за вдъхновяване на следващото поколение, „фантастичните“ неща вършат също толкова добра работа, колкото „научните“. Ако се разходите из Лабораторията за ракетни двигатели, най-вероятно ще срещнете някой фен на „Стар Трек“. Джим Грийн обожава „Армагедон“ и признава, че е гледал „Пришълецът“ поне 50 пъти.

„Научната фантастика е много важна част от нашата култура. Тя ни кара да мечтаем за бъдещето. А ако не мислите за бъдещето, вие самите нямате бъдеще“, предупреждава ученият от НАСА.

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах