Не вярваме, че този концерт беше за сбогом

Средната възраст на членовете на „Дийп Пърпъл” е 71 години. Бръчките и някои талии в групата са се увеличили, косите са оредели. Но (това не е „Евровизия” и) за тези музиканти винаги е било много по-важно как звучат, отколкото как изглеждат. Останалото си е същото.

Когато засвирят парчета като „Highway Star“, „Pictures Of Home“, „Bloodsucker“, „Demon’s Eye“, „Дийп Пърпъл” се превръщат в машина на времето и пренасят цялата си публика с половин век назад – във времето, когато трима от тях – Иън Пейс, Роджър Глоувър и Иън Гилън (заедно с Джон Лорд и Ричи Блекмор) – дефинираха хард рока и засадиха корените на хеви метъла.

Легендите излязоха на сцената на изцяло пълната зала „Арена Армеец” точно в 21 ч. и след разходката из 70-те прескочиха в 1996 г. с една от най-хубавите си песни през последните 30 години, баладата „Sometimes I Feel Like Screaming“ от албума „Purpendicular“. Тя е по идея на чисто новия тогава китарист на състава Стив Морз.

Тримата от Старата гвардия – Глоувър, Пейс и Гилън са заедно (с известни прекъсвания) в групата от 1969 г. Снимка: Площад Славейков

В концерта, наречен „Дългото сбогуване”, имаше само още две песни от албуми, излезли през ХХI век – „Uncommon Man“ от 2013 г. и „Time For Bedlam“ от последният им албум от 2017 г. Останалото, което чухме, с изключение на хитовете „Hush“ (1968) и „Perfect Strangers“ (1984), беше още чисто злато от началото на 70-те – „Space Truckin“, „Lazy“, „Smoke On The Water“, „Black Night“ и наелектризиращи сола.

„Младежът“ Морз, достойно заменил Ричи Блекмор, е само на 65. Снимка: Площад Славейков

Особено приятен за българската публика момент бе солото на Дoн Eъри с импровизации върху българския фолклор, каквато е правил и друг път на сцената у нас. Този път чухме мoтиви oт „Eргeн дeдa“ и „Тихo ce cипe първият cняг“. Коледното настроение продължи Иън Гилън, който излезе c шaпкa нa дядo Кoлeдa, зa дa изпee „Lаzy“ (1972).

Ако можем да си позволим някакво оплакване от този концерт „сбогуване” (в което все пак се съмняваме), то е, че час и 35 минути заедно с бисовете е може би един от най-кратките концерти на тази група у нас. Във всичко останало „Дийп Пърпъл” бяха, както винаги, една от най-добрите машини за рок концерти през последните 50 години.