Ние сме в чалгата и чалгата е в нас

Веднага след като дойде Новата 2025-а, в социалните мрежи се разпространи видео, в което две акушерки припяват поп-фолк и танцуват с по едно бебе в ръце. Поради липса на други новини, от това си стана скандал, акушерките се извиниха, но се заговори за тяхното уволнение. Та какво толкова направиха двете акушерки – те са си деца на чалга поколението, което си отгледахме. И продължаваме да отглеждаме.

За това поколение беше и новогодишната програма на две от най-големите телевизии – Би Ти Ви и Нова – поп-фолк до дупка. Яви ти се Фики Стораро, смениш канала, попадаш на Глория или на щерка ú. Пак щракаш дистанционното – на екрана Нелина, Малина, Анелия или някаква такава фолк звезда-пионерка, с име на тунквана бисквита…

За разлика от частните телевизии, БНТ пък заложи на историческата чалга (другото име е кич). Там новогодишната програма бе в стил „исторически парк“ и „величие“. Рокаджиите от БТР свиреха в ризници и брони, актьори, облечени в средновековни мантии си разменяха плоски шеги. Великото хрумване на сценаристите бе да направят телемост през хилядолетията и да свържат настъпващата 2025 с 925 г., за да ни пренесат във времето на Симеон Велики и в неговия Златен век. Не знам дали им се получи, защото пак смених канала – при толкова много програми, при смарт-телевизори с интернет, човек може да си гледа, каквото харесва, вместо пак да зяпа как на Васил Найденов „всичко му е наред“, а Орлин Горанов ще „започва всичко отначало“.

Малко преди полунощ на екраните се яви президентът – за доза политическа чалга. Видя ми се доста кисел, с вид на страдащ от лошо храносмилане. Ех, че късмет – председателката на парламента ни Киселова, а президентът ни изглежда като пил оцет. Нямат ли по-качествено вино по трапезите на властта?

В речта си Радев пак хвърли някакви обвинения към политиците, та заприлича на Чудомировата героиня, дето обичаше да повтаря „не съм от тях, как’ Сийке“. Заговори и за единство на нацията, сякаш не е той един от основните разделители на същата тази нация … Спрях звука на телевизора. После разбрах, че в социалните мрежи имало такава кампания – речта на президента да се гледа без звук. Как не научих по-рано!

На Йордановден телевизиите продължиха с чалгата – патриотичната. От сутринта предаваха т.нар. „мъжко хоро“ в ледената река на Калофер – там желаещите да шляпат във водата с носии, да веят байраци и да пеят химна с кръчмарски извивки стават все повече. Покрай тях газят и телевизионните репортери. Навремето само Хекимян от Би Ти Ви-то се престрашаваше да нагази и ей къде се издигна – до кандидат за кмет на София и настоящ общински съветник. Днес и по-младите му колеги с микрофони мечтаят за такава кариера. Те охотно разпитваха излезлите от водата, които не бяха само калоферци, а дошли отвсякъде – от Русе, Разград, Варна… Но пропуснаха да ги питат защо не са на работа в работния ден понеделник? Няма ли да е повече ползата за народа и родината, ако си гледаш работата, вместо да викаш „Българи-юнаци!“ насред гьола. Но не, говореше се само за българщината, за традициите… Макар че се знае – такава традиция – „ледено хоро“ в Калофер няма. Ако я имаше, то Ботев, като калоферец, щеше да я споменал някъде в творчеството си, а Вазов, като учил в Калофер при даскал Ботьо Петков, щеше да я е описал…

Но такова ни е времето, ние сме в чалгата и чалгата е в нас…

Източник: в. „Стършел“