Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Има ли значение, че някой ще бъде наказан?

Поредна жена стана жертва на домашно насилие у нас в годината, когато за част от политиците и обикновените българи бе по-важно да не ги помислят за хомосексуални. Отколкото как да променят системата

26-годишният Викторио Александров е убил 23-годишната жена, с която живеел на семейни начала в  столичния квартал „Надежда“, потвърди шефът на столичната полиция Ивайло Иванов пред медиите. Снимка: Стопкадър - Има ли значение, че някой ще бъде наказан?

26-годишният Викторио Александров е убил 23-годишната жена, с която живеел на семейни начала в столичния квартал „Надежда“, потвърди шефът на столичната полиция Ивайло Иванов пред медиите. Снимка: Стопкадър

Мъж убива бившата си приятелка. Взима едногодишната им дъщеричка. Скоро го намират, прострелял се. Преди това е прострелял детето.

Това не е филм на ужасите. А трагедия от снощи.

Даже не мога да си представя чудовищността на ситуацията… Стискам зъби, за да не напиша всички прилагателни, които ми идват да кажа. Или да изкрещя.

22-а, или май 23-а жена, убита тази година. Годината, когато за част от политиците и обикновените българи бе по-важно да не ги помислят за хомосексуални. Отколкото как да променят системата. Системата на насилие над жени и деца.

Америка за България

Но не искам да изброявам. За друго ми е думата. За политиканството.

Депутати от ГЕРБ внесоха поправки в Наказателния кодекс. За свирепо наказване на домашното насилие. Лично шефката на Парламента Караянчева заяви, че приема каузата за своя. И ще настоява новите разпоредби да бъдат приети максимално бързо. Силни разпоредби. Даже има предвидени 5 години затвор за „психологически тормоз“.

Караянчева казва:

„Защото е крайно време да обърнем внимание на един проблем в нашето общество, пред който си затваряме очите“.

И още:

„Днес ние сме длъжни да изразим ясни послания към обществото, към жертвите, които страдат мълчаливо, към безразличните свидетели“.

Караянчева лично се ангажира с промените и защитата на жертвите на домашното насилие.

Настръхващо. Само да попитам, в горния случай има ли значение, че някой ще бъде наказан? Дали му пука на мъжа, прострелял се, след като е убил бившата си жена? Какво ще му направят, ще го прострелят пак? Ще го обесят? Ще го затворят? След като сам се е прострелял… След като жената е мъртва… След като детето е било простреляно… Това ли са ви мерките? Политиканстване!

Очевидни са пропуските в предложенията и цялостната концепция за справяне с домашното насилие:

• Да, има наказания. Големи наказания. Но само ако се докаже виновно поведение.

• Няма превенция.

• Няма превъзпитаване.

• Няма образование.

• Няма отговорност на държавните органи, ако не си вършат работата.

• Няма ясни послания, че не сме в Средновековието и тричането на кучета и побоя над жени са гнусни забавления за страхливци.

Има само заплахи за репресии. Пост-фактум. Т.е. ако е убита една жена, или ако е докарана до самоубийство от психическа, вербална и друга подобна агресия, то да е по-лесно да се осъди насилника. Чудесно. Но пост-фактум. След разбития живот. Ченгеджйиска история. Как да накажем някого, но след като е съсипал живота на друг. Не мислим за живота, а за улесняване на действията на репресивния апарат…

И идваме до въпросите:

Защо всичко това се казва сега, а не се каза преди 10 месеца? Защо управляващите сега се сетиха, че има проблем с домашното насилие, а тогава мълчаха? Защо сега героично се правят, че приемат промени, а преди 10 месеца ни оставиха на пропагандата на крайни секти? Защо сега казват, че има нужда от промени, а оставиха месеци наред анти-европейци да ни заливат с пропаганда? Защо не говореха, когато лъжливи сторонници на „изконни и традиционни християнски български традиции“ твърдяха, че законодателството си ни е супер и никакви либерални лигавщини не ни трябват?

Трябваше ли да се изчакат „Патриотите“ да стигнат до открита война с майките, за да се събере смелост за промени? Трябваше ли да се чака сектантите да търсят сметка на светското ни, по Конституцията ни, образование и да искат да върнат мрака на Средновековието, че да се каже, че има проблем?

Тъжно закъснение… Подобни изказвания трябваше да се направят през януари, когато мракобесниците във и извън правителството се бяха разбеснели… Трябваше да се направят преди да бъдат убити 22 жени…

Да, един закон или една конвенция няма да промени много. Но сигналът към хората, създаването на обществена нетърпимост към домашното насилие, действията на институциите във всяка една ситуация са важни за превенция. За запазване на живот.

Цялата комуникация и поведение на управляващите по темата с домашното насилие и как да извадим средновековния мрак от умовете на хората и от действията на институции и чиновници е провал.

В трудни времена лидерите не казват, че ще направят това, което уплашените хора искат. В трудни времена лидерите се изправят отпред и повеждат хората. Показват пътя. Истинските лидери.


Текстът е от профила на автора във Фейсбук. Заглавието е на „Площад Славейков“.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах