Отпред – Константин Щъркелов, отзад – УБО

Дълго време тези картини не са били показвани пред публика. Били са предназначени за очите на комунистическия елит, а после просто са останали скрити в хранилищата на резиденцията на Вълко Червенков – „Средна гора“ до гр. Златица. Излизат на бял свят отново едва през 2004 г., когато компанията „Дънди Прешъс Металс“ придобива рудник „Челопеч“, включително и сградата на резиденцията.

Миналата година „Дънди“ дарява картините на Националната художествена академия. След процес на реставрация, извършена от преподавателите и студентите на катедра „Реставрация“ на НХА, произведенията сега ще бъдат показани за първи път в Галерия „Академия“ на 9 април.

Никола Танев, „Карловски пазар“, 1943 г. Снимка: Национална художествена академия

Изложбата „Една непозната колекция. Творби от резиденцията на Вълко Червенков“ съдържа 49 творби на български и чуждестранни художници, датирани от края на XIX век до средата на 50-те години на ХХ век. Те са слабо известни на публиката и специалистите. В сравнително голямата по обем колекция присъствие имат изтъкнати български художници от първата половина на ХХ век, участвали в динамичния художествен живот на България. Сред тях са имена като Антон Митов, Иван Ангелов, Константин Щъркелов, Никола Танев, Никола Кожухаров, Евтим Томов, Невена Тузсузова – Нева, Йордан Гешев, Владимир Рилски, Александър Миленков, Руска Маринова, Евтим Томов и Здравко Александров. Любопитен акцент в колекцията са и творбите на чуждестранни автори от хърватски, чешки, австрийски и италиански произход – Менци Црънчич, Карл Лудвиг Принц, Ф. Велан, К. Сенети и Ирма Комлоси.

Руска Маринова, „Ябълкови цветове“, 1954 г. Снимка: Национална художествена академия

Изложбата, освен че открива нови, непознати територии в българското изобразително изкуство от XIX век до края на първата половина на ХХ в., задава и много въпроси, които все още търсят отговор. Не е ясно как произведенията са били придобити и дали са служели единствено като украса на резиденциите на вождовете на Комунистическата партия. По всяка вероятност колекцията от Резиденция „Средна гора“ не е целенасочено събирана и класифицирана в годините – създавана e стихийно, попълвана е неравномерно и със сигурност без прецизност. Фактът, че на гърба на редица творби присъства надпис на Управлението за безопасност и охрана (УБО) към Министерския съвет, подразделение на Държавна сигурност и на Централния съвет на Българската комунистическа партия, допълнително навежда на мисълта, че голяма част от художествените произведения са били държавна собственост, но въпросът как са били откупени, дали са били национализирани от частни колекции, или са събирани насилствено, все още остава. Вълко Червенков е използвал резиденцията от 1950 до 1056 г., а именно през това време е формирана колекцията, посочват от НХА.

Антон Митов, „Бреговете на Марица“, 1890 г. Снимка: Национална художествена академия

Куратор и ръководител на проекта е Милена Балчева-Божкова, дизайнът на експозиционното пространство е на Младен Врабчарски, а по реставрацията на произведенията са работили Стефан Белишки и Силвия Варадинова-Пападаки.

Изложбата може да бъде разгледана в Галерия „Академия“ от 9 април до 9 май.