Пратчет в едно от последните си интервюта: Не бойте се

Да попиташ един човек защо хората трябва да си купят книгата му, е едно. Да го попиташ какво е чувството да губят индивидуалността си заради заболяващия мозък и на какво ниво биха искали сами да спрат процеса – нещо коренно различно. Любимият на милиони читатели по света писател Тери Пратчет почина на 66 години. В интервю от 2013 г. пред британския в. „Телеграф“ той показва, че не се плаши от гнетящите неща в живота. Разговорът е протекъл шест години след като създателят на „Света на диска“ е диагностициран с рядка форма на Алцхаймер, откакто се е превърнал в пламенен защитник на евтаназията, правото да умреш. 

„Разговорът с Пратчет е странно изживяване, изпълнено с чувство, което мога да опиша само като носталгия по бъдещето“, разказва авторът на интервюто Том Кивърс. Носталгията на Пратчет е онзи тип носталгия по времето, когато си можел да разглобиш света на парчета и после да го събереш отново. „Той има болтове и гайки, а ти си знаел как са устроени нещата“, обяснява писателят.

По време на интервюто ефектите на болестта, засягаща визуалните центрове на мозъка, вече личат ясно – Пратчет например се бори да остави чашата си с мохито на масата, изглежда, че му е трудно да определи къде точно тя започва и къде свършва.

Носталгията на Пратчет е онзи тип носталгия по времето, когато си можел да разглобиш света на парчета и после да го събереш отново.

Има моменти, които лесно биха могли да се случат на всекиго – например разказва една история два пъти или вика асистента си да му напомни някое забравено име или дума. Журналистът обаче започва да вижда и по-сериозни белези с напредването на интервюто – Пратчет разказва пространни и добре аргументирани истории, но те не са точно отговори на зададените въпроси. Например не е знаел края на „Малки богове“ – просто поставял героите в случките, които помни, и подреждал събитията в определения им логичен ред.

Стига се и до един много тъжен момент, след един от онези не-точно отговори. Тогава Пратчет спрял за малко и снишил глас: „Знаете ли, че аз имам Алцхаймер? Онзи ден се срещнах и с други хора с този проблеми, от целия свят. Беше страшно забавно“. Как така, попитал журналистът. „По принцип не съм от хората, които правят такива неща. Но си казах – няма да ти хареса, ако не пробваш. Разбираш опита на другите“, обяснил писателят, а това изглеждало като отчаян опит да се справи с разговора по начин, който никой без това заболяване не може да разбере.

Проблемите му с визуализирането още тогава вече са спрели Пратчет да пише – от години той прави творбите си в комбинация от записващ софтуер и в близка връзка със сътрудника си. „Продължавам да казвам – словото идва към нас. Ние сме маймуни. Говорейки, тракайки – това е, което правим“, обяснява писателят.

Журналистът пита дали е забелязал промяна в стила си, но Пратчет не отговаря, а вместо това показва колко е трудно да придадеш акцент на един от персонажите си чрез диктофона.

И нещата ще стават все по-зле – писателят и сам го знае. Той и преди е казвал, че иска да умре по свой избор, в градината си, пиейки отлежало бренди и слушайки музика на iPod-а си.И въпреки това не е сигурен, че би зарязал всичко просто така. „Знаейки, че можеш да направиш нещо, не означава, че ще го сториш наистина. Винаги можеш да те спре надеждата, че утре може нещата да се по-добре, или вдругиден“, обяснява Пратчет. Всъщност той е убеден, че правото да избереш смъртта си може да удължи живота ти.

В този момент, спомня си журналистът, Пратчет забелязал срама в очите му, че води разговора в тази посока. „Твърде сте мил за журналист“.

„Не се тревожете за гнетящите неща в живота. Аз всъщност доста ги харесвам“, утешил го той и двамата заговорили за предстоящата книга от „Света на диска“, където не се появява героят Смърт.

„Няма да го видите там“, пояснява Пратчет и заключава: „Не го правя умишлено, но не искам да съм фетишист към смъртта“.

Великата А’Туин е огромна костенурка, която бавно плава в Космоса. На корубата ѝ са стъпили четири гигантски слона. Те от своя страна носят на гърбовете си Света на Диска, в който се развива действието в над трийсет книги от поредицата „Светът на Диска“ на Тери Пратчет.