Бюджетът за култура ще падне от 0,6% през 2022 г. до 0,4% през 2025 г. Това става ясно от одобрения от Министерски съвет Проект на средносрочна бюджетна прогноза 2023 – 2025 г. За 2022 г. са предвидени 869,2 млн. лв., които прогресивно ще намаляват, за да достигнат през 2025 г. до 823,6 млн. лв. Като се отчете инфлацията, която ще бъде предизвикана от очертаващата се криза с горивата заради войната на Русия срещу Украйна, намалението на бюджета за култура става дори по-голямо.
Цялата бюджетна и принципна стратегия за развитието на културата е поднесена изненадващо първо от Министерството на финансите, без да има каквато и да е форма на предварително обсъждане, представена от Министерството на културата.
Правителството на коалицията, начело на която стои все още нерегистрираната партия „Продължаваме промяната“, проведе консултации преди формирането си, в които една от основните точки беше вдигането на бюджета за култура до поне 1% от държавните разходи. Намаляването на средствата е напълно неочаквано с оглед на заявените досега намерения.
В Проекта за средносрочна бюджетна прогноза са описани и приоритетите в областта на културата през следващите 3 години. Прави впечатление, че голяма част от тях повтарят досегашните ориентири. Например, не се споменава и дума за обещаната Стратегия за култура, но за сметка на това е обещано политиката в тази област да е свързана с „укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности“, като основна цел е „духовното консолидиране на нацията“ и „утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със
самобитна култура и уникално културно наследство“. Всеки обявен приоритет е придружен с уточнението, че досегашните политики „ще продължават“. Обещават се археологически проучвания, финансиране на държавните музеи, художествените галерии и Българската национална филмотека (с уточнение, че ще се търсят възможности да станат по-самостоятелни и сами да търсят начини за популяризация на дейността си).
В областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование се предвижда „повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на културните продукти“, както и прякото им обвързване с туристическите продукти. Заявено е, че се разчита основно на проектно финансиране, а в областта на киното ще се търси увеличаване на копродукциите с европейски страни.
В сценичните изкуства ще се търси „по-голямо разнообразие от представления и по-широк достъп на зрителите до художествения продукт“, обещава бюджетната прогноза. Въпреки обещанията за корекция на театралната реформа, за да стане по-справедливо разпределението на средствата, в проекта се предвижда „създаване на трайна уредба на единните разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства“ – тоест, закрепостяване на сегашното положение.
В областта на литературното наследство обтекаемите формулировки обещават „подкрепа за книгоиздаването“, но не чрез намаляване на данъчната тежест, а чрез „подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света“. Библиотеките са споменати, но няма и дума за отдавна очаквания от авторите закон за отчисления по авторските им права. Няма промяна и за Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която „ще продължи финансирането на дейностите си по стандарти, прилагайки системата на делегиран бюджет“.
От приложените таблици стават ясни и бройките прогнозни културни прояви, които ще бъдат предвидени в бюджетните разходи. Увеличението им в рамките на мандата на това правителство е незначително.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение