Преди 100 години: Голям наплив на студенти

Студентският празник, който с огромен ентусиазъм отбелязваме всяка година на 8 декември, е роден още през 1902 г. като патронен празник на Софийския университет. През 1916 г. става всеобщ студентски празник с незначително прекъсване между 1944 и 1962 г.

През 1920 г. вестниците отбелязват с кратки дописки как е минал Деня на Университета. Независимият вестник „за политика и литература” – „Напред” – на 8 декември преди точно 100 години пише за начина, по който е отбелязан празникът – с официална ректорска реч, отчет за свършеното. Темите, засегнати в нея, се мяркат и в дописки от днешния ден – принципите на автономията на висшите учебни заведения, проблемите с професорските заплати или със студентските такси…

„Как княза си представя българската младеж“ – реакцията на хумористичния вестник „Българан“ през 1907 г. след като студентите освиркват княз Фердинанд, а той затваря Софийския университет за половин година.

Сто години, оказва се, не е особено дълъг период от време, за да се промени дневният ред във висшето образование.

Убедете се сами, като прочетете дописката от вестник „Напред”. (Правописът е запазен)

„Днес, Денят на Университета – Св. Климент Охридски – във Военния клуб в присъствието на Царя, професорското тяло и на многобройна публика стана представлението на ректора. Проректорът г. Ал. Цанков даде своя отчет за изтеклата година – един отчет от голям обществен интерес.

Г. професорът почна с влиянието, което войната е оказала върху Университета. Преди всичко: голям наплив на студенти; поради увеличение числото на гимназиите, демобилизацията на много офицери, и изменението Закона за народната просвета в смисъл, че се дава достъп в Университета и на свършили професионални и специални училища.

Посочи за разполагаемите помещения, които са твърде малко за нуждите на Университета.

Големия наплив на студенти в юридически факултет обясни с това, че юридическото образование открива широки перспективи на оня, който го обладава. Академическият съвет е поискал от Министерството на просветата отстъпване някои здания, които по договора за мир трябваше да станат свободни. В това отношение опитите са били винаги неуспешни. От тия пасажи на отчета личи, че министерството е водило просветна политика, която не е давала успешни резултати.

След това г. проректора премина върху въпроса за семинарията, като направи изрична декларация, че между Университета и черквата е нямало никакви конфликти, както тенденциозно са били пускани слухове.

Въпросът за помещение на Медицинския факултет, който е бил от две министерства разрешаван в полза на Университета: 1 м. (мъжка – б.р.) Гимназия да се изпразни изключително за неговите нужди – сега този въпрос стои открит.

Г. Цанков се спря и върху болния въпрос за автономията на Университета. Той заклейми вмешателството в назначаване на професорския персонал и суспендирането гражданските права на студентите. Тук той напомни за инцидента в 1907 г. и неговите последици.

(През 1907 г. студенти освиркват княз Фердинанд на влизане в Народния театър, което води до временно затваряне на Софийския университет и уволнение на всички преподаватели – б.р.)

Политиката на големите такси той квалифицира като недемократична. След като засегна материалната осигуровка на преподавателското тяло, той се спря на вътрешния живот на Университета, като намекна на някои некрасиви страни в студ. партийни групи.

(…)

Правеше впечатление отсъствието на министъра на просветата.”