Предизборен боздуган или просто случайност?

Нова телевизия сваля едни от най-скандалните си телевизионни водещи – Люба Кулезич и Сашо Диков. Обяснението е, че телевизията вече ще прави публицистичните си предавания със собствен продуцент, а рейтингът на предаванията е твърде нисък. Учудващо обяснение, все пак и двамата журналисти са едни от най-големите дразнители в българското общество. И в добрия, и в лошия смисъл на думата.

И Кулезич, и Диков са обвинявани, че опошляват и ожълтяват публицистиката си. Но и на двамата не може да им се отрече, че са куражлии – най-важното качество в тази професия. Вероятно и затова не се обичат помежду си – твърде много са приликите помежду им, твърде голяма е конкуренцията, твърде различни са претенциите им към собственото им присъствие в публичното пространство. А и двамата претърпяха катастрофален срив на симпатиите на публиката, макар по различни причини.

Любовта на Кулезич към Бойко Борисов

Има ли такава?

Най-големият скандал около евентуални зависимости от премиера й отне имиджа на корав журналист, който бе градила с години. Известният не точно с коректност и независимост седмичник „Галерия” публикува скандалните есемеси, които тя уж е пратила на Борисов. Един от тях гласи:

„Бойко, шапка ти (ви) свалям за края на АЕЦ „Белене“. Удържахте! Дано да си добре. Знаеш ли как се ядосах вчера, че съм те тревожила, а ти си бил вече в болница… Много ми се иска да успееш, но да си здрав.”

Според самата Кулезич есемесите са фалшификация, а някои са дописвани с цел да сринат репутацията й. Аз лично й вярвам, но публиката явно не. Все едно – целта на този текст не е да разнищи този случай.

Това, което със сигурност мога да кажа за Кулезич, е, че тя е един от последните български журналисти с огромен бекграунд, с опит, с детайлни познания за всичко, случило се през последните 25 години, а и преди това, с ясна представа за причините и следствията, с контакти на всички нива и в политиката, и в съдебната система; фактор, с който силните на деня са принудени да се съобразяват… Това е журналист с огромен личен капитал и затова бе една от най-умелите интервюиращи в българския ефир.

Свалянето й от екран точно преди изборите вероятно е съвсем случайно. А вероятно не е. Ако е истина, че рейтингът й не бил висок, то явно не само на управляващите не им се слушат провокативните й въпроси, а и на обществото.

Вече написах веднъж тук – най-големият проблем на нашето общество е липсата на професионални журналисти и отказът на публиката да подкрепя малцината останали. Така че лавината от омраза, която се изля върху Кулезич, накрая ще се окаже не лавина, ами бумеранг.

Повече спорт, отколкото политика

Същата загуба ще има и от свалянето от екран на Сашо Диков. То, разбира се, също вероятно е случайно точно преди местните избори и повод е просто новата програмна схема на телевизията. Както и твърдението, че предаването му било буквално отвято от „120 минути” на Светослав Иванов, което върви по същото време по Би Ти Ви.

Да, Сашо Диков се държи повече като спортен, отколкото като политически журналист. Говори на всички на „ти”, преследва онези, с които се е заел, до дупка и „обективност” не е първата дума, за която се сеща, когато работи. Но той да е по-нехаресван от предаването на Би Ти Ви, което не ни поднася нищо друго, освен излъскано, модернизирано и напълно беззъбо смарт-копие на иначе популярната за времената, в които съществуваше, „Всяка неделя”? Странно, ако това е истина.

Последните зъби в устата на Нова тв

Сега Нова телевизия остава без остриетата си. Единствените журналисти с опит и отказващи да се съборазяват със статуквото там са Милен Цветков и Миролюба Бенатова. Какво ще стане с репортажите на Бенатова след свалянето на Диков? Вероятно ще преминат към друго предаване. Милен Цветков пък може би ще продължи да бъде излъчван в малките часове на нощта, когато нахалните му въпроси, умението да води интервю и талантът да напипва най-болезнените теми не пречат чак толкова много.

Не съм фен на конспирациите, но точно преди местните избори, от които зависи коя партия ще разпределя тлъстите европейски фондове за регионално развитие, твърде силно впечатление ми прави големият брой известни журналисти, останали на улицата. И общото помежду им е или доказана критична позиция към управленията на Борисов, или също доказаната неспособност да се подчиняват.

По същото време също съвсем случайно НАП най-сетне се сети да проверява печатните издания. Пак точно преди изборите. Не че няма право, но съвпаденията стават твърде много.

Дано греша и всичко това не е големият предизбороен боздуган, а просто случайност!