Първи поглед към новия роман на Милен Русков

„ХлЕб наш насущний…”

След „Възвишение” (2011), смелият и заслужено добре приет експеримент с националната история и езика ни, Милен Русков сякаш си даде дълга почивка. В брой 2 от 2011 г. на тримесечното списание „Страница” той публикува първата глава на така и ненаписания впоследствие роман „Златните нарциси”, който трябваше да бъде посветен на английския романтизъм и на свободната търговия, тоест на контрабандата с френски коняк в Англия през ХІХ в. Текстът изглеждаше обещаващ и може би донякъде следваше работещата схема от „Джобна енциклопедия на мистериите” и „Захвърлен в природата”. Сетне писателят сякаш изчезна. Появяваше се най-вече, за да изрази крайно и недвусмислено отношението си към други автори, с което подразни, зарадва или озадачи част от читателите. Междувременно „Възвишение” се превърна в истински феномен, бе адаптиран за театъра и предстои да го видим и като филм.

След наистина дълго забавяне, вече можем да прочетем откъс от новия роман на Русков – в списание „Страница“. Да се надяваме, че този път отказ от идеята няма да има. Само че Англия и романтизмът са изоставени – действието се развива в София през 20-те години на ХХ в. Това вероятно е за добро, макар че ми се ще някой ден писателят да се върне и към контрабандата на коняк – сигурно защото обичам пиратските истории на Денис Джъд и стария стил на Русков от първите му два сладкодумни романа.

Езиковият и историческият експеримент продължава. Този път героят е таксиметров шофьор от времето на фактическата гражданска война в България от 20-те години. Разказът тече на сладкия в устата ни, но и позабравен стар софийски жаргон с типичния му акцент и неусетно просмукваща се духовитост. Това е българско кокни, което някак естествено продължава опита на Русков да говори като героите си в тяхното време: неговите Гичо и Асенчо във „Възвишение” се изразяваха като Стоян Заимов и Захари Стоянов, което придаваше на предишната книга особено очарование. Сега пък навсякъде виждаме забавните форми „шефьор”, „нема” и „видех”.

И този път дълбокият усет към езика служи, за да предаде страховита история. След шеговитото намигане към „Възвишение” (защото във фрагмента от „Изчезнал” се споменават Орхание и Арабаконак) се озоваваме насред атентата в катедралата „Света Неделя” от 16 април 1925 г. Някои читатели могат да заподозрат автора във флирт с новините от целия свят в момента. Но ако това е началото на роман, започнат още в 2011 или 2012 г., това подозрение ще отпадне от само себе си. Русков просто отново се връща към трудните страници на нашата история, за да ги превърне в брилянтна, макар и мрачна проза.

Любопитен детайл, който научих междувременно от Александър Секулов, един от редакторите на сп. „Страница”, е, че след предаването на фрагмента от „Изчезнал” за печат, Милен Русков е нанесъл още поправки в откъса. Така че когато книгата излезе и в цялост на хартия, ще разполагаме с две версии на една и съща глава. За по-мотивираната част от читателите това ще е възможност да четат паралелно.

Персонажите в „Изчезнал” политиканстват като нас, карат се и се шегуват като нас, мислят като нас и всъщност са нашите прадядовци. София от 20-те години, речникът, обноските, автомобилите и оръжията издават, че авторът е свършил доста работа при предварителните си проучвания (или пък си е измислял толкова убедително, че само професионалисти по най-нова българска история ще го уловят). Всичко това прави фрагмента достатъчно интересен, за да чакаме излизането на целия роман.

Той вероятно ще се появи на пазара преди екранизацията по „Възвишение”.

Б. а. – Главата от новия роман на Русков не е единствената апетитна хапка в брой 4 за 2016-а. „Страница” предлага стихове от Кристин Димитрова, Владислав Христов и няколко поети от испанска Галисия в превод от особения местен език на Цветанка Еленкова. Прозата на Силвия Томова и разговорът с Юз Алешковски също не са за пренебрегване. А за последната изненада в броя би било безочие да говоря поради известен конфликт на интереси. Но все пак годината на Шекспир още не е свършила – и има живи йомсвикинги. Приятно четене!