Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Как социалистическата власт изкърти царското величие от двореца (видео)

Ефирни украси, монархически символи, стенописи – нищо не е пощадено от работническо-селската власт

Красивите порти от ковано желязо са демонтирани с кран. Снимка: Стопкадър от видео - Как социалистическата власт изкърти царското величие от двореца (видео)

Красивите порти от ковано желязо са демонтирани с кран. Снимка: Стопкадър от видео

Преди 75 години варварски е разрушена оградата и фасадата на царския дворец в центъра на София. Сградата през 1946 г. е иззета за нуждите на Министерския съвет, оглавяван от Георги Димитров.

Погромът е пълен – съборена е цялата изящна кована ограда, портите, детайлите от фасадата, е видимо от видео, публикувано в канала „Българският 20 век/The Bulgarian 20th Century“ в YouTube. И всичко това е не просто е изтръгнато, но и хвърлено на боклука, въпреки че е дело на виенски майстори по дизайн от някои от най-добрите декоратори от началото на ХХ век. С чук  са изкъртени всички монархически символи, останали още от времето на княз Батенберг. Унищожена е парковата алея пред централния вход на Двореца. Там е оформен площад, днес площад „Александър Батенберг”. Нивото на терена е снижено с около 2 метра. В самия дворец също тече варварско преустройство, за да може сградата да подхожда повече на работническо-селската власт. Съсипани са базценни тапети, замазвани са стенописи с блажна боя.

След Освобождението за дворец на монарха е избран бившият турски конак в София, построен през 1873 г. от Мазхар паша, след като старата сграда на това място изгаря. По време на Руско-турската война конакът е бил използван като болница. След Берлинския конгрес и обявяването на София за столица сградата става княжеска резиденция на княз Батенберг.

Под сградата е имало изби, служещи за затвор. От тях чрез подземни тунели се е стигало до съседната Челеби джамия, до къщата на Мазхар паша, до хана, който е бил разположен на мястото на хотел „България”… Имало е и още разклонения на подземните тунели, които днес са неизвестни.

Година, след като княз Батенберг се нанася, става ясно, че сградата има нужда от основен ремонт. Княжеското семейство се изнася временно и се започва почти ново строителство – от старата сграда са използвани само каменните основи. Тогава е съборена Челеби джамия, оформена е градината и е издигната оградата. В парковото пространство са построени караулно помещение и дворцови кухни. Всичко това става под ръководството на видния архитект Виктор Румпелмайер.

През 1894 г. започва нов ремонт, иницииран от княз Фердинанд. За него са привлечени арх. Фридрих Грюнангер и скулпторът Андреас Грайс. Тогава е издигната допълнителна пристройка, в която е имало още библиотека, учебни салони, стаи за игри и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и две зимни градини. На третия и мансардните етажи са били апартаментите за гости, помещения за персонала, офиси.

В новата част на сградата е бил монтиран асансьор. Металната украса на целия дворец – парапети на стълбища и тераси, декоративни решетки, огради и колони, вътрешни стълби и пр., са изработени от виенските фирми „Рудолф Филип Ваагнер“ и „Валериан Гилар“, както и на германската „Ed. Puls“ от Берлин.

През 1953 г. по решение на Министерския съвет сградата на бившия дворец е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах