Софийска филхармония МЕГАБОРД

Путин в годината, когато СССР става на 100

На 30 декември руският президент може би е очаквал да празнува новия Съюз в Киев

Президентът Владимир Путин на среща с медиите на 22 декември тази година, когато за пръв път нарече руската инвазия в Украйна „война“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Путин в годината, когато СССР става на 100

Президентът Владимир Путин на среща с медиите на 22 декември тази година, когато за пръв път нарече руската инвазия в Украйна „война“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Точно преди 100 години, в ранната сутрин на 29 декември 1922 г. пред Болшой театър били скупчени стотици хора. В мразовитото утро от мъглата изплували силуети в шинели, комисарски кожени якета и национални носии. Това били делегатите на първия Всесъюзен конгрес на Съветите, които се събирали, за да учредят нова държава.

През този ден делегациите на отделни републики – Русия, Украйна, Беларус, както и Закавказката съветска социалистическа република – подписват договор за създаването на СССР. Той е утвърден на следващия ден, така че 30 декември се приема като рождена дата на Съюза на съветските социалистически републики, просъществувал 69 години без пет дни.

Историците и до днес си задават въпроса защо болшевиките са избрали такава безпрецедентна и вътрешно противоречива форма на обединение – съюз на равноправни републики, които имат и право да напуснат. Всъщност болшевиките са подхождали към самоопределението на нациите прагматично. Раздробяването на потисническата държава смятали за нещо добро. Белите обаче винаги са били за „единна и неделима Русия“. Дори смятали, че точно това раздробяване е довело до загубата в Първата световна война – тогава Ленин и съратниците му признали независимостта на всеки, който пожелал, а после, след като закрепили властта си, ги придърпали отново един по един.

Днес Владимир Путин, който официално изрази съжаление за разпадането на Съветския съюз, се опитва да върне тази формула, но в крайния ѝ, сталински вариант – отричайки правото на национално самоопределение и с настояване, че „Русия и Украйна са един народ“, нещо, в което Ленин категорично не е вярвал, макар да е държал Украйна първа да влезе в състава на СССР.

Още през юни 1919-а Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и съветските правителства на Украйна и Беларус официално обединили въоръжените си сили, икономиката, финансите, транспорта и пощите. Възникнала парадоксална ситуация – цялата територия, контролирана от болшевиките, се управлявала като единна държава, но републиките оставали формално напълно независими. Тогава Сталин, който бил смятан в партията за главен специалист по междунационални отношения и бил народен комисар на РСФСР по въпроса с националностите, предложил да се включат всички републики в Руската федерация като автономии. Ленин обаче поддържал идеята за СССР. По това време неговият авторитет не бил подлаган на съмнение и тази идея се смятала за огромен принос към теорията за развитие на обществото.

Докато САЩ асимилират всички на принципа на казана за претопяване, то в Съветския съюз залагат на националното равноправие – не смесване, а обединяване. Почти 70 години нито една от присъединените републики дори не споменава за „правото на излизане“. Сещат се за тази клауза от договора едва в началото на 90-те, когато СССР се разпада, изчерпал всички свои политически ресурси. Дотогава всяко споменаване за отделяне от СССР, макар и да присъства в конституциите, било разглеждано като „буржоазен национализъм“ и се наказвало с ГУЛАГ, а при Сталин дори с разстрел.

През 70-те официално се провъзгласява, че в хода на развитие на СССР се е формирала „нова историческа общност от хора – съветски народ“. Започват да наричат общността „единно семейство“ с всички оттенъци на това име – имало старши и младши членове на „съветската фамилия“. 185 нации и народи се делели на четири нива. Едни били съюзни републики с пряко подчинение на Москва. Други – автономни републики в състава на съюзните. Трети – автономни области в регионите, а четвърти – национални окръзи, съответстващи по статус на обикновените окръзи. Имало разпореждания на кого му е разрешено да има свой университет и телевизия, както и кой няма право. Това предизвиквало недоволство, особено сред интелигенцията. Възниквали и въпроси като този, че Татарстан по територия и население е няколко пъти по-голям от Естония, но е само автономия. За да пресекат подобни въпроси, измислили слабо убедителния довод, че съюзната република задължително трябва да е с външна граница към СССР.

Съществува мнение, че вождът Ленин, създавайки строго централизирана държава, е решил да направи пропаганден реверанс, подчертавайки равноправието на нациите. Други изследователи поставят на първо място човешкия фактор. Според тях държавното устройство на СССР е плод не на някакви принципи, а на личните отношения между Ленин и Сталин. Вождът на болшевиките е поддържал идеята за равноправието, а Сталин се е опитвал да подчини в здрав юмрук всички съюзни републики, автономии и народности. Третата хипотеза гласи, че Ленин до края на живота си мечтае за световна революция и – по израза на Велемир Хлебников – за „Кълбоземна Република на Съветите“. Затова новата държава придобила наднационален характер, за да може в бъдеще в нея да бъдат приемани всякакви „съветски социалистически републики“, чак до Австралийска и Уругвайска ССР.

В полза на тази хипотеза говори и фактът, че първоначално Ленин предлага държавата да бъде наречена „Съюз на съветските републики от Европа и Азия“, но след това са се отказали от това географско ограничение. В първата съветска конституция от 1924 г. е казано, че достъпът в СССР е отворен за всички социалистически съветски републики, които ще се създават и в бъдеще, докато се превърне в Съюз на Световните Съветски Социалистически републики. През 1936 г. по настояване на Сталин тази клауза е изваденя от Конституцията, защото вече е оформена посоката на борба – срещу „блока на капиталистическите държави”. Тезисът за „мирно съвместно съществуване“ се появява едва в средата на 50-те години.

Само три държави в историята – САЩ, Израел и СССР – са били създадени като проекти, по предварителен план, с формулирана идеология и идеали за „идеално общество“. От тях съветският проект се е оказал неуспешен. Част от историците виждат причината в ирационалната тяга към национално обособяване, заложена в природата на човека. Те наричат СССР „последната многонационална империя“.

Днешният руски диктатор, който превърна в своя национална политика „запазването на традиционните ценности“, обръща поглед назад именно към имперското величие на СССР от времето на Сталин. След няколко малки завоевателни войни в Южна Осетия, Чечня, Абхазия и Приднестровието, днес Руската федерация се опитва да се разшири, като „си върне“ Украйна. Едва ли е случайно, че го прави точно в годината, когато се навършват 100 години от създаването на СССР. Знаем неговата обсебеност от сакрални дати и много вероятно е очаквал на 30 декември да празнува новия Съюз в Киев.

Колелото на историята обаче никога не се върти назад.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах